Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
17. Тогава Саул рече на Мелхола: защо ме тъй излъга и пусна моя враг да побегне? А Мелхола отговори на Саула: той ми каза: пусни ме, инак ще те убия.
18. Давид побягна и се избави; дойде при Самуила в Рама и му разказа всичко, що прави с него Саул. И тръгна със Самуила, и се спряха в Нават (в Рама).
19. И обадиха на Саула, думайки: ето, Давид е в Нават, в Рама.
20. Тогава Саул прати слуги да уловят Давида, и когато те видяха лик пророци, които пророчествуваха, и Самуила, техен началник, Дух Божий слезе върху Сауловите слуги, и те почнаха да пророчествуват.
21. Обадиха за това на Саула, и той прати други слуги, но и те почнаха да пророчествуват. После Саул прати и трети слуги, но и те почнаха да пророчествуват.
22. (Разгневен) Саул отиде сам в Рама, и дойде до големия извор в Сеф, и попита, думайки: де са Самуил и Давид? И рекоха: ето, в Нават, в Рама.
23. Той отиде там в Нават, в Рама, и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчествуваше, докле пристигна в Нават, в Рама.
24. Съблече и той дрехите си, и пророчествуваше пред Самуила, и целия оня ден и цялата оная нощ лежа необлечен; затова казват: нима и Саул е между пророците.
Глава 20.
1. Давид побягна от Нават, който е в Рама, и дойде та рече на Ионатана: що сторих аз, в що съм крив, с какво съгреших пред баща ти, та търси душата ми?
2. Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде.
3. Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти — една само крачка има между мене и смъртта.
4. Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.
5. Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.
6. Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род.
7. Ако на това той каже: „добре“, твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.
8. А ти стори милост на твоя раб, — защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, — и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си?
9. Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?
10. И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?
11. Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.
12. Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,
13. нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!
14. Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.
15. Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови.
16. Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови!
17. Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си.
18. И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;
19. затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше по-преди, и седни при камъка Азел;
20. аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;
21. после ще пратя едно момче, като му кажа: „иди, намери стрелите“, и ако кажа на момчето: „на, стрелите са отзаде ти, вземи ги“, дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:
22. ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;
23. а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.
24. Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва.
25. Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.
26. Него ден Саул не каза нищо; защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил.
27. Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?