Графиня Дьо Шарни

— Тогава ще ви кажа. Може би обяснението ще е твърде неясно за човек, който има скромността да си признае, че не е силен във физиката и е невеж в химията. При все това ще се опитам да бъда възможно най-ясен.

— Говорете, докторе. Никога не сте имали слушател, който да е бил по-любопитен да научи нещо.

— Архитектът, който е построил залата на манежа — за нещастие, драги графе, архитектите са като вас твърде лоши химици, — та, същият този човек, който е построил залата на манежа, и на ум не му е дошло да направи отдушници за отвеждане на разваления въздух, нито пък тръби, с които да се вкарва чист. От това следва, че хиляда и сто усти, затворени в тази зала, вдишвайки кислорода, връщат на негово място въглеродни изпарения, което пък означава, че в края на първия час от заседанието, особено през зимата, когато прозорците са затворени и печките запалени, въздухът вече не е годен за дишане.

— Ето за тази работа исках да знам, за да я съобщя на Байи.

— Нищо по-просто за обяснение. Чистият въздух, този въздух, който е предназначен да бъде поглъщан от нашите дробове, въздухът такъв, какъвто го дишаме в едно жилище, полуобърнато на изток, с течаща вода в околността, сиреч в най-добрите условия, при които въздухът може да бъде вдишван, се състои от седемдесет и седем части кислород, двайсет и една части азот и две части от онова, което се нарича водни пари.

— Много добре! Разбрах дотук…

— Е, добре, чуйте това. Венозната кръв бива отнесена черна и обременена с въглерод в дробовете, където трябва да бъде съживена от контакта с въздуха от вън, сиреч с кислорода, който вдишването заема от свободния въздух. Тук става едно двойно явление, което ние означаваме с името хематоза236. Кислородът, влязъл в контакт с кръвта, се смесва с нея и я превръща от черна в червена, като така й придава онзи жизнен елемент, който трябва да присъства в целия организъм. В същото време въглеродът, който се смесва с една част от кислорода, преминава във въглеродна киселина или въглероден окис и се издишва навън, смесен с известно количество водни пари, при действието на издишването. Е, добре, въздухът, погълнат при вдишването, този въздух, развален при издишването, създава в една затворена зала атмосфера, която не само не става за дишане, но може да докара и истинско отравяне.