Шана
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шана». Краткое содержание книги:
Шана — жена с гореща кръв, готова на всичко, за да постигне мечтите си.
Рурк — мъжът способен да даде живота си, за да я притежава.
Спираща дъха вихрушка от драматични сцени на страст и гордост, на интриги и насилие. Но накрая любовта побеждава…
Колибата бе някаква тъмна сянка под високите дървета на известно разстояние от странноприемницата.
Шана плахо почука на дъсчената врата, която изскърца и се отвори.
— Толкова се надявах, че ще дойдете! — я пресрещна хрипкавият шепот на Рурк. — Господи, колко ми липсвахте! — И без да мисли за ледените й мокри от дъжда дрехи, той я притисна до себе си. Устата му се спусна като граблива птица над устните й в дива, страстна целувка. Шана се вкопчи в него, сякаш той бе единствената здрава опора в един олюляващ се свят. Наметката й се плъзна на пода, тя вече не усещаше студа, проникнал чак в нощната й риза.
— Обичам ви! — прошепна тя. В очите й блестяха сълзи на радост, когато вдигна глава да го погледне. Дланите му обхванаха лицето й, държеше я здраво, търсеше истината в дъното на очите й.
А Шана продължаваше да повтаря своето признание — с устните си, със сърцето си, с очите си, с всичките сетива на едно женско тяло, разтърсвано от любов.
— О, Рурк, колко ви обичам!…
Преливащ от щастие, той я вдигна високо и я завъртя из стаята, след това я занесе по-близо до камината и я пусна. Стояха и се гледаха усмихнати. Рурк се наведе, сложи нежно длан на бузата й, а Шана плъзна по нея устните си в милувка. Тя цяла трепереше, в гърдите й се надигаше някакво всемогъщо чувство на щастие, струваше й се, че ще й се пръсне сърцето.
— Нека да ви стопля — каза Рурк. — Един миг само…
Той отстъпи крачка назад. Погледът й го следваше, като че самият му образ бе храна за душата й. Сега Рурк бе облечен в непознати дрехи — тесните панталони от дивечова кожа се опъваха върху твърдите му тесни бедра, палтото му бе от боброва кожа. Приличаше й на гъвкава дива котка. Шана изпита страх и гордост едновременно. Не, никой не можеше да укроти този звяр, никой не можеше да го унижи, и тя самата никога вече, дори и в мислите си, нямаше да си позволи да го нарече свой роб… Шана си спомни думите на баща си — ако наистина бе решил да избяга, Рурк щеше да я вземе със себе си, а тя бе готова да го последва където и да е.
Той откопча катарамите, смъкна бобровата шуба от плещите си и я загърна. Шана се сгуши в кожата, още топла от тялото му. Рурк нареди клонки върху жарта, лумна висок пламък. Шана плъзна поглед из помещението — колко чуждоземско изглеждаше всичко! Най-после тя спря очи на кревата — бе направен от дъски, завързани с въжета, нямаше и помен от дюшеци.
Рурк проследи погледа й.
— Не се бойте, ангел мой! — усмихна се той с развеселени очи. — Погрижил съм се да не ви липсват удобства.
— Звяр такъв! — засмя се Шана и се загърна по-добре в кожуха, като че той можеше да я защити. — Погрижили сте се? Заложили сте примка, в която да се оплета…
— Примка? — Рурк изхлузи през глава тясната си риза от фин лен. Шана затаи дъх — толкова красива гледка представляваше разкошното му голо тяло на трепкащата светлина на огъня. — Не е примка, за да ви оплета, сърце мое!… — Рурк погали златните кичури на дългата й вълниста коса. — Любовта е вълшебно питие, което боговете приготовляват за своите пиршества. Колкото по-често отпиваш от този нектар, толкова повече те опиянява. Богати крале са стигали до просешка тояга само защото не са могли да се откажат от чашата с нектар, докато не я пресушат до дъно. Не са знаели, че от питието трябва да се отпива само когато го споделяш с любимия човек. То губи силата си за онзи, който търси жадно сам да го изпие… Тогава остава само блудкав вкус…
Шана галеше ръката му, очите й грееха в лицето му с гордостта на притежател.
— Но когато съм при вас, любими, аз ставам винаги ужасно себична!
Той леко плъзна устните си върху устата й.
— И с мене е така, скъпа Шана.
Рурк коленичи и започна да развързва някакъв голям вързоп на пода. Вързопът изведнъж се разтвори като огромен цвят на някакво приказно растение — отвътре избухнаха пухкави, меки, въздушни кожи: бляскаво червеникави, златисти, тъмнокафяви, святкащо черни… Всяка една бе истинска скъпоценност, а всичките заедно сега щяха да бъдат постелята, върху която щеше да лежи тяхната любов тази нощ.
— Откъде?! — ахна само Шана.
— От каруцата — обясни той, като че ли нямаше нищо по-естествено от това. — Мои са.
— Притежавате такова нещо? Но как? Те са толкова скъпи… А и дрехите ви, и те са ваши, нали? Съвсем са ви по мярка…
— Да, така е. — Рурк коленичи пред нея върху своите кожи и се усмихна, вдигнал очи към лицето й. — Когато моето семейство научи, че си идвам, ми изпрати някои неща. Това е всичко.