По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— И така, какво прави самолетът там?
Певснер и Кенеди се спогледаха.
— Не искам да кажа нищо, докато не съм сигурен — каза Певснер.
— Защо не?
Кенеди погледна Певснер за указание. Певснер махна с ръка.
— Е, като дойде време да си оправим сметките, не искам някои от моите бивши колеги да кажат: „Да, той наистина каза на Кастило, че самолетът е в Чад, но ние и без друго научихме това. Той каза на Кастило, че самолетът е излетял за Южна Америка, но къде другаде би могъл да отиде той? А това, че самолетът е бил в Ел Вигия, въобще не е вярно. Певснер не даде на Кастило нищо, което не бихме могли да научим и сами, следователно не му дължим нищо.“
— Кажи ми, Чарли — каза Певснер, — мислиш ли, че правителството на Венецуела ще признае, че отвлечен самолет, вероятно в ръцете на терористи, е бил на частно летище до езерото Маракарибо?
Кастило срещна погледа му, но нищо не каза.
— Или — продължи Певснер — че докато е бил там, са му били сложени нови регистрационни номера — нова идентичност — и е бил зареден с много гориво, повечето в резервните резервоари, и отново е излетял?
— Излетял закъде? — запита тихо Кастило.
— Имам добра представа, но не искам да кажа нищо, докато не съм сигурен — каза Певснер.
— Трябва да знам какво мислиш — каза Кастило.
— Нека ти разиграя един сценарий — каза Кенеди. — С условието, че това не е нещо, което с мистър Дондиемо сме ти казали и не знаем доколко вероятно е да се случи. Просто за да поддържаме разговора.
— Добре.
Чарли видя Фернандо да отива, за да разгледа отблизо закуската. После той си намери стол, занесе го до масата, която келнерите бяха подредили, седна и започна да се храни. Полковник Торине очевидно също беше вдъхновен от глада и апетита на Фернандо. Той също занесе стол до масата и започна да си пълни чинията с всичко, което беше сервирано.
— Яйцата са наистина превъзходни, Чарли — каза Певснер. — Защо не се присъединиш към приятелите си?
Певснер се засмя.
„О, по дяволите? И аз съм гладен.“
И той взе стол и го сложи до този на Фернандо. Кенеди взе друг стол и безмълвно го предложи на Певснер, който се усмихна и поклати глава. Тогава Кенеди сложи стола до този на полковник Торине, отиде до масата, където беше студеният бюфет, и си напълни чашка кафе.
Чарли опита яйцата и се усмихна.
— Радвам се, че си доволен, Чарли — каза Певснер. — Приготвени са, както ги харесваш, или не?
— По моя вкус са — каза Чарли. — Добре, Хауърд, казвай.
— Този сценарий трябва да приеме определени неща за даденост — започна Кенеди. — Едно от тях е, че хората, чието притежание е сега самолетът, са много по-добри пилоти от онези, които разбиха небостъргачите в Търговския център. Тези пилоти са достатъчно обучени, за да прекосят Атлантическия океан…
— Предположението е вярно — каза Кастило. — Завършили са училището по аеронавтика „Спартан“ в Тълса, Оклахома. Какво друго?
— Знаеш ли кои са тези хора? — запита Певснер изненадан.
Кастило кимна.
— Дори разполагаме със снимките и имената им.
— Откъде знаеш? — запита Кенеди, очевидно изпълнен с подозрения.
— Помогна ни стечение на обстоятелствата, признавам. Двама мъже от Сомалия, мюсюлмани, са били в джамията във Филаделфия. Ченгетата от Филаделфия, от Бюрото за борба с тероризма, са ги снимали и са дали снимките на ФБР за проверка. ФБР са ги проверили. Хората били законно в Щатите, посещавали училището по аеронавтика. Имаме потвърждение от училището.
— Значи съществува връзка с Филаделфия — каза Певснер.
— Звучи напълно правдоподобно и сигурно — каза Кенеди. — Бюрото е добро в идентифицирането. Може да се направи и с компютър, не се изисква въображение или способност за мислене. — Направи пауза, все едно за да събере мислите си, и продължи: — И като знаем това, добре е да предположим още някои неща. Те може би не знаят колко близо сме до тях, но знаят, че търсим самолета. И как тези интелигентни пилоти ще стигнат с него до Филаделфия?
— Нали ти разиграваш сценария, Хауърд. Ти ми кажи.
Кенеди тъкмо беше отворил уста, когато се чуха първите тихи акорди на музика на Щраус. Певснер извади мобилен телефон от джоба на панталоните си. Говореше на руски.
— Да?
— Две букви? Само това ли имаш?
— Обади му се и се увери дали това е всичко.