Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Богомилските практики изглеждали много странни на съвременниците. Богомилите четели само подбрани части от Библията, особено Псалмите, Пророците, Евангелията, Посланията и Откровението. Единствената им молитва била “Отче Наш”, която казвали по 120 пъти на ден. Постели, били противници на брака и обучавали елитна каста от “избрани”. Един клон, последователи на Кирил Босия, практикувал нудизъм*, опитвайки се отново да си възвърне Райската градина. Други, последователи на проповедника Теодосий, се отдавали на оргии, като нарочно изпитвали греха, за да се подготвят за разкаянието. В политическо отношение всички богомили външно се представяли като пасивни, но неумолими сектанти.
* Адамити - секта, съществувала в България през XIV век. Според нея хората се раждат равни и обществените различия са дело не на бога, а на човека. Не носят дрехи, защото ги смятат за белег ра неравенство - Б. пр.
ш
342
MEDIUM
Макар че през XIII век богомилството във Византия и България било заличено, дотогава то се разпростряло на запад и пуснало корени в други части на Балканите. През XIV век проникнало дори на Света гора в Атон. Но то щяло да постигне най-големия си успех в държавичките Босна и Хум (Херцеговина), където владетелите решили да разпространяват богомилството като противодействие срещу претенциите на своите унгарски католически и сръбски православни съседи. През 1199 г. банът на Босна и неговият двор за пръв път се обявили за “патарени” - така се наричали босненските богомили; и въпреки множеството превратности в религиозната й съдба, Босна си останала предимно патаренска до завоюването й от отоманците през 1463 г. В този момент босненските благородници своевременно приели исляма и по този начин още веднъж избегнали католическия и православния капан. (SARAJEVO]
Някога учените смятаха, че славяните били предразположени към богомилството поради дуалистичните вярвания в славянското езичество. Хетмолд от Любек докладва през XII век, че северогерманските славяни боготворели добрия Бог и лошия Бог. Ако е така, феноменът е бил чисто местен. По-вероятно е славяните езичници да са били засегнати от богомилството, отколкото те да са му повлияли. Същото може да се каже и за балканския фолклор.
Дуалистите от богомилски тип са си навлекли много названия. Сред тях освен богомили, драговичи и патарени, били Phundaites, или “носители на писанието”, Babuni (в Сърбия), Runcarii или Runkelcb (в Германия), Kudugers (през XV век в Македония), Poplicani (в Северна Франция) и Bougres, Textores или Tisserands, или “тъкачи”, Albigensians и Cathars в Лангедок3.
Богомилството било наречено “безнадеждна вяра”. Ако е така, неговите привърженици са заместили надеждата с едно изключително упорство.
вителство както от римския папа, така и от византийския патриарх и по този начин дали един рядък общоцърковен пример. Техните имена се почитат от чехите, хърватите, сърбите и особено от българите, сред които остатъците от тяхната мисия по-къс-но намерили убежище. Двадесет години след смъртта на Методий Моравия била унищожена от маджарите; но споменът за “двамата покровители на Европа” останал.
Съперничеството между латинската и гръцката църква в България най-накрая било разрешено в полза на гърците. В средата на IX век владетелят на България Борис I (упр. 852-88), кроял планове да сключи съюз с франките; и през 862 г. се срещнал с Луи Германеца в Тюлин на Дунав. Но планът се провалил; и мирът с Византия от 865 г. накарал Борис да приеме кръщение от патриарха на Константинопол. Той обаче продължил да плете интриги с Рим и дългото писмо, съдържащо 106 въпроса за римската практика и теология, предизвикало прочутата Иевропва на папа Николай II. По-нататъшният византийски напредък довел до българската мисия на св. Климент Славянски (840-916) и до последния енергичен опит България да бъде вкарана в православното паство. Климент, сънародник и техен ученик, придружавал Кирил и Методий в Моравия и бил главен продължител на Кирил в неговата работа по създаването на славянската литургия. Той вероятно е бил истинският систематизатор както на стария църковнославянски литургичен език, така и на кирилицата. Той бил първият епископ на Българската църква и е погребан в манастира “Св. Пантелеймон” в Охрид. След