![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Обърна се и излезе, прекоси двора, скри се зад една колона и започна да наблюдава.
Появи се група хора. Един войник от КГБ, и още един, и… Яков. С белезници. И още един войник от КГБ.
Идеше й да изпищи. Искаше й се да се втурне към него, да го спаси, но дори във влудяващата си болка знаеше, че е невъзможно.
„Ще ме арестуват — помисли си тя — и тогава всичко ще е свършено.“
„Ако искам да помогна на Яков, трябва да бягам. Не бива да им позволявам да пипнат и мен.“
„Дали са хванали Степан?“
„Не! — помисли си тя, промъквайки се покрай блока. — Не, Господи! Моля те, пази ни!“
Два пъти в годината членовете на съветското Политбюро приемат парада на Червения площад от трибуната на мавзолея на Ленин. Обикновено излизат от Кремъл през вратата точно зад мавзолея и изкачват порфировите стъпала отвън. Но има случаи, когато поради бурното време или лошото здравословно състояние на някой ръководител предпочитат да минат по подземния пасаж от Министерския съвет. През последните си години Леонид Брежнев обикновено отиваше до мавзолея по този път, защото подземните коридори се отопляват, а в един от тях има дори и тоалетна — първа необходимост, след като си стоял на студа четири-пет часа.
Този ден не заради времето или нечие здраве, а за по-голяма сигурност членовете на Политбюро, придружени от американския президент, държавния секретар и съпругите им, се събраха в сградата на Министерския съвет и се спуснаха в подземния тунел.
В Москва бяха станали твърде много терористични актове и Политбюро беше решено да не допусне днес да се случи нещо. Срещата на високо равнище беше открита официално и утре започваха сериозните разговори. Политбюро държеше всичко да мине без засечки.
Дванадесетте членове на Политбюро, десетте кандидат-членове и четиримата американци се придружаваха от петима офицери от МВД по охраната, облечени, както и останалите военни, в тежки вълнени шинели и астраганови или самурени калпаци, с широки червени ленти, прикачени отляво на гърдите им.
Беше девет часът и петдесет и седем минути.
— В самия мавзолей няма асансьор. Групата се заизкачва по вътрешното стълбище, което водеше до терасата отпред. Вървяха един след друг нагоре и завиваха към трибуната. Горбачов и президентът на Съединените щати, министърът на външните работи и държавният секретар заеха определените за тях места в центъра на редицата, пред петте микрофона.
Точно в десет часа звъннаха камбаните на Спаската кула и веднага след това проехтя магнетофонен запис на висок, метален глас, който обяви:
— Слава на великия Ленин! Слава! Слава! Слава!
И церемонията започна сред всеобщите овации на хилядите събрани зрители.
10:25 часът сутринта
За момент часовоят от МВД едва се сдържа да не прихне. Видя дребна жена на средна възраст с очила, която тичаше към него, размахваше ръце и крещеше нещо. Милиционерът и още девет негови другари стояха на входа към Червения площад до червената тухлена сграда на Историческия музей.
Вече долавяше какво вика тя:
— Трябва да сирете тържествата! Ще избухне бомба! Трябва да помогнете!
Милиционерът сграбчи жената точно когато се опитваше да мине през заграждението.
— Как си стигнала чак дотук? — попита грубо той и я избута настрана. — Махай се, преди да са те убили.
— Не! — каза Соня. — Искам да говоря с някой началник. Много е важно…, трябва да ме послушате!
Часовой от КГБ потупа милиционера по рамото.
— Какво става, другарю?
— Тази побъркана крещи някакви глупости.
— Аз ще поговоря с нея. — Приближи се до жената. — Кажете, какъв е проблемът?
— В мавзолея има бомба. Може да избухне всеки момент. Не съм луда. Послушайте ме!
— Елате с мен — каза часовоят, — трябва да говорите с началника ми.
Даде знак на колегите си, че всичко е наред, и я повлече за лакътя към далечния край на Историческия музей. Заведе я в тесния проход между две сгради.
— Кажете ми сега какво сте чули.
— О, слава богу! — каза Соня и, в същия момент видя, че часовоят от КГБ е извадил пистолета си и го е насочил към гърдите й. — Не, моля ви…
Погледна го неразбиращо, а после почувствува прилив на гняв. „Моля те, Господи, спаси ме! — заповтаря си тя. — Спаси ме, спаси Яков, спаси Степан!“