Фурията на Първия лорд [bg]

— Това означава, че добре замаскираните петна ще бъдат много по-трудни за забелязване — каза Дуриас. — Не се ограничавайте до езерата.

Офицерът се усмихна тъжно:

— Нямаме избор — той погледна към Фиделиас. — Как е той?

— Чувства се като нов човек — каза Дуриас.

— Прилича на мързелив човек — офицерът се наклони леко настрани, за да погледне Фиделиас, стоящ зад Дуриас. — Казват, че сте стрелял по вордската кралица.

— Не само съм стрелял — отвърна Фиделиас. — Улучих я. При това с балиста. Болтът отскочи от нея.

Офицерът вдигна вежди. Изстрел на балиста можеше да пробие кон и, продължавайки след това, смъртоносно да нарани брониран легионер.

— От какво разстояние?

— От около двадесет ярда — отвърна Фиделиас.

Офицерът го зяпна, след това прехапа устни и погледна към Дуриас:

— И ние преследваме това? Безсмислено е. Този принцепс всички ни ще…

Дуриас внезапно заби пети в хълбоците на коня и животното скочи напред и встрани, заставайки плътно до коня на трибуна. Ръката на Дуриас се стрелна и сграбчи мъжа за лориката, наполовина измъквайки го от седлото.

— Оплакват се легионерите — каза Дуриас с тих, твърд тон. — Офицерите водят. Затворете си шибаната уста и водете. Ако не можете, имайте смелостта да напуснете и да позволите на някой, който не е толкова скапан страхливец, да го направи.

И той силно отблъсна офицера от себе си.

Офицерът възстанови равновесието в седлото и контрола над коня си и отговори с изкривено лице:

— Да, сър. Ще продължим работата.

Дуриас изсумтя и не каза нищо. Офицерът поздрави и се отдалечи в галоп. Дуриас се обърна към Фиделиас с войнствен блясък в очите.

— Добре ли беше?

Фиделиас сви устни и кимна.

— Не беше зле.

Съвсем наблизо, в челото на колоната, тръбите засвириха сигнал за сбор. Спирането за вода приключи.

Хора и каними уморено започнаха да се връщат на пътя, групирайки се по двойки — един каним и един легионер. Скоро оформиха колона.

— Ще пристигнем там изтощени — тихо отбеляза Дуриас. — На открит терен. Без укрепления.

Фиделиас бавно си пое дъх и каза:

— Ако принцепсът трябва да пожертва всички ни, за да получи шанс да унищожи кралицата, той ще го направи. И аз бих го направил. Без колебание.

— Да — каза още по-тихо Дуриас. — Предполагам, че точно това ме притеснява.

— Първо копие — каза Фиделиас. — Млъкнете и водете.

Дуриас изсумтя с горчива ирония.

— Доста вярно.

Двамата си размениха поздрави и Дуриас се насочи към участъка от колоната, заеман от Свободния алерански легион.

Чу се втори сигнал — обичайният кавалерийски сигнал „на седлото“. Фиделиас замълча и загледа най-близките легионери. Всеки от тях носеше по две широки платнени ленти, изрязани от тъканта на палатката. В единия край на всяка лента беше оформена примка. Всеки легионер застана зад канимския си партньор и пъхна ботушите си в примките. След това подаде презрамките на канима пред себе си.