Последният жив [Last Man Standing - bg]

— Зависи от гледната точка. Ще ти разкажа, пък ти прецени. Не искаш ли да се измъкнем навън за малко?

Уеб го изгледа втренчено. Явно случаят беше сериозен.

— Не, Пърс. Точно в този момент искам да си пия питието и да разговарям с една красива жена.

Той обърна гръб на Бейтс и успя да изтръгне Гуен от новите й обожатели. Двамата се разположиха на малко кожено канапе; Гуен държеше чашата си в скута и поглеждаше към съпруга си.

— Вече шест часа празнува здравата.

— Аха. — Той се извърна да погледне Били, без да разбира целта на забележката й.

— Май ти е трудно да ме възприемеш в този вид.

Тя му хвърли бърз, многозначителен поглед и дори се по-изчерви.

— Който си го има, да си го показва. Добре, че няма други жени с нас тази вечер, защото до теб щяха да изглеждат като пепеляшки. Никой нямаше да им обърне внимание.

Тя го потупа по ръката.

— Много си мил. Истината е, че се чувствам толкова неудобно в тази рокля, колкото не можеш да си представиш. Страхувам се, че всеки момент може да се разтвори и да стана за срам или пък да се препъна в нея, а да не говорим, че тия италиански обувки направо ми разсипаха краката.

— Защо си се издокарала така тогава?

— Били ми каза какво да облека. По принцип той не е такъв — добави бързо тя. — По-скоро аз му избирам дрехите. Но тази вечер настояваше да изглеждам така, че на мъжете да им изтекат очите.

Уеб вдигна чашата си.

— Можеш да считаш мисията си за изпълнена. Но защо?

— Не знам, Уеб. Аз наистина нямам представа какво става в главата му.

— Може би още преживява оная касета. Гуен, толкова съжалявам!

Тя само поклати глава.

— Не е това. От няколко месеца нещо се мъти. Били много се е променил, а не знам защо.

Уеб си каза, че е много възможно тя да знае, но да не иска да се довери на един чужд за нея човек.

— Той се държи все по-странно — добави тя.

— Какво искаш да кажеш? — погледна я озадачен той.

— Ами тази негова мания да препарира животни… По цял ден е в онази работилница, оплескан до ушите. Божичко, какво гнусно занимание!

— Доста е зловещо.

— Освен това започна много да пие. Не че преди не пиеше, но сега още повече. — Гуен погледна доверително Уеб и понижи глас. — Знаеш ли какво ми каза, докато се обличахме? — Тя отпи от лимонадата си. — Каза, че трябвало да набучат главите на всички членове на „Свободното общество“ на колове и да ги разнасят по улиците както преди стотици години.

— Защо? За назидание?

— Не.

Двамата изведнъж вдигнаха глави и видяха Били, застанал до тях. Той надигна чашата си с уиски и я пресуши.

— Не, а защото трябва враговете ти да са постоянно пред теб, за да ги виждаш през цялото време и да знаеш какво са намислили.

— Това невинаги е лесно — отбеляза Уеб.