Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Един след друг военачалниците почнаха да стават от местата си и да се сбогуват. Казваха по няколко думи за довиждане и се покланяха на застаналия на терасата техен господар. Военният съвет продължаваше от сутринта. И Шинген носеше под алената туника доспехите си, досущ като на бойно поле. Изглежда, че бе малко уморен от разгорещеното и продължително обсъждане. Минути след края на съвета излезе на терасата. Военачалниците се оттеглиха, не присъстваше никой друг и в Бишамондо останаха само позлатените стени, които проблясваха под вятъра и кроткото бръмчене на цикадите.
„Това лято ли?“ Шинген сякаш се вглеждаше в далечината към очертанията на планините, които обграждаха неговата област. Още от първата битка, когато бе на петнадесет, животът му бе изпълнен от събития, станали през времето от лятото до есента. В една планинска област през зимата нямаше какво друго да се прави, освен да се затвориш у дома и да поддържаш силите си. Естествено, щом дойдат пролетта и лятото, кръвта на Шинген закипяваше и той се обръщаше към външния свят с думите:
— Е, да излезем да се бием.
Не само Шинген, а и всички самураи от Кай водеха същия живот. С идването на лятното слънце дори земеделците и градските жители изведнъж усещаха, че времето е дошло.
Тази година Шинген щеше да навърши петдесет и той изпитваше остро съжаление — неудовлетвореност от това, което бе очаквал през живота си. „Твърде много се сражавах просто заради самото сражение, мислеше си той. Допускам, че отсреща в Ечиго Уесуги Кеншин си мисли съвсем същото като мене.“
Щом се сетеше за своя достоен и дългогодишен противник, Шинген не можеше да прикрие една горчива усмивка над него. Същата горчива усмивка обаче горчиво се забиваше в гърдите му, щом си припомнеше тези петдесет години. Още колко му остава да живее?
Една трета от годината Кай бе затрупана от снега. И макар и да можеше да се възрази, че останалият свят е някъде надалеч и доставката на най-новите оръжия — трудна, той чувстваше, че е пропилял най-добрите си години в сражения с Кеншин от Ечиго.
Слънцето бе силно, а сянката под листата — гъста.
От много години насам Шинген живееше с мисълта, че е най-добрият воин в източна Япония. Със сигурност цялата страна се отнасяше с уважение към успехите на неговите отряди, стопанството и управлението на неговата област.
При все това Кай бе останала някъде встрани. От предишната година, когато Нобунага отиде в Киото, Шинген почна да размисля за положението на Кай и погледна сега на себе си от нова страна. Родът Такеда си е поставял твърде ниски цели.
Шинген не искаше да прекара своя живот в късане на парченца земя от съседните области. Докато Нобунага и Иеясу са били подсмърчащи деца в ръцете на дойките си, Шинген вече бе мечтал да обедини страната под желязната си власт. Чувстваше, че тази планинска област е само временно обиталище и честолюбието му стигна дотам, че веднъж дори остави тази мисъл да му се изплъзне пред пратеници от столицата. И безкрайните битки с Ечиго със сигурност са просто първите от много следващи. Повечето от сраженията, в които се бе бил, бяха обаче срещу Уесуги Кеншин и те погълнаха голям дял от богатството на неговата област и отнеха много усилия.
Но по времето, когато осъзна всичко това, родът Такеда вече бе изпреварен от Нобунага и Иеясу. Винаги бе смятал Нобунага за „хлапенцето от Овари“, а Иеясу — за „дребосъка от Окадзаки“.
„Като си помисля сега за това, допускал съм голяма грешка“, признаваше той с огорчение. Докато бе увлечен само в битки, надали съжаляваше някога за каквото и да било; сега обаче, като правеше преглед на външната си политика, разбираше, че е объркал конците й. Защо не се отправи на югозапад, когато бе сразен родът Имагава? И след като държи заложник от рода на Иеясу, защо мълчаливо наблюдаваше как онзи разширява земите си за сметка на Суруга и Тотоми?
Още по-голяма грешка бе това, че по молба на Нобунага се сроди с него чрез онзи брак. Така господарят на Овари можеше да се сражава със своите съседи на запад и юг и с един удар излезе в средата на бойното поле. Между това заложникът от Иеясу дебнеше сгоден случай и накрая избяга, а Иеясу и Нобунага се свързаха в съюз. И сега за всички ставаше ясно от каква полза е той за политиката им.