Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
— Сенч каза, че ще си изумен и доволен. На мен ми се струва доста мрачен, но той каза, че навремето ти бил любим.
Заемаше цялата стена. Порази ме като кошмар, точно както някога, когато висеше на стената на детската ми спалня. И старецът много добре знаеше това. Колкото и слаб да бях, грубата му шега ме накара да се усмихна.
— Но тази стая трябва да си остане скромна, както подобава на стаята на слуга — запротестирах наужким. — А като изключим размерите и липсата на прозорци, ти си я обзавела като за принц.
Кетрикен въздъхна.
— Сенч също ме укоряваше за това, но не го послушах. Достатъчно лошо е, че трябва да лежиш в такова малко и тъмно помещение. Така че няма да позволя да бъде и бедно и студено.
— Но твоите покои са прости и аскетични, в планински стил. Аз не…
— Когато се възстановиш достатъчно, за да приемаш посетители, можеш да наредиш да махнат всичко, ако желаеш. Но засега искам да ти е удобно. В стила на Шестте херцогства. — Каза го рязко, после въздъхна. — Както обикновено, всичко се обяснява с лъжа. Лорд Златен награждава слугата си за верността му. Така че трябва да се примириш.
Тонът й ясно показваше, че няма място за възражения. Подпря ме с възглавници и изядох попарата. Можех да ям още, но тя взе празната купа и ми каза да не прекалявам. Внезапно се почувствах уморен. Отпуснах се, останал без сили и същевременно изумен от липсата на болка. И изведнъж осъзнах, че лежа по гръб. Физиономията ми явно се беше променила, защото Кетрикен тревожно ме попита дали съм добре.
Обърнах се настрани и предпазливо докоснах гърба си.
— Не боли — казах.
Нямаше никакви превръзки.
Докосвах гладка плът, после прешлените на гръбнака си и ребрата, които се брояха като на умиращо от глад куче. Започнах да треперя, зъбите ми затракаха. Кетрикен ме зави с одеялото.
— Раната е напълно зараснала — едва успях да изрека.
— Да — каза тя. — Няма и следа от наръгването. Това е една от причините да не се допускат посетители. Със сигурност ще се зачудят на това, а и ще се запитат защо си слаб и измършавял като от дълго боледуване.
Млъкна и си помислих, че ще каже още нещо, но тя само ми се усмихна нежно.
— Не се тревожи. Трябва да си почиваш, Фиц. Почивай, яж и скоро ще се изправиш на крака. — Погали ме по брадясалата буза и приглади косата ми.
Хиляди въпроси се заблъскаха в главата ми.
— Хеп знае ли, че съм се оправил? Идвал ли е да ме види? Разтревожен ли е?
— Шшш. Все още не си се оправил. Дойде, но решихме, че е по-добре да не му позволяваме да те вижда. Лорд Златен говори с него, увери го, че ще се възстановиш и че за теб се полагат най-добрите грижи. Каза му колко е благодарен, че Том Беджърлок се е опитал да защити съкровището му, макар и да е платил такава висока цена, и го накара да обещае, че ще му се обади, ако се нуждае от каквото и да било. Дойде и една жена, Джина, но и нея я отпратиха.
Това беше умно. Хеп и Джина щяха да бъдат поразени от сегашния ми вид. Надявах се все пак, че момчето ми няма да се безпокои твърде много. А после всички останали въпроси се изсипаха като тълпа през отворена порта.
— Къде са другите Петнисти освен Лодвайн и Паджет? И Хеня. Видях Хеня и не мисля, че е просто съвпадение. И останах с впечатление, че майката на Любезен е в опасност. Сенч трябва да прати някой да й помогне. И шпионинът, който е водил Шишко при Лодвайн. Сенч трябва да…
— Трябва да почиваш — твърдо рече тя. — В момента други се занимават с всичко това.
Стана плавно. Нужни й бяха само две крачки, за да мине през стаичката ми. Духна всички свещи без една, която взе от свещника. Едва сега видях, че е по нощница и халат. Косата й се спускаше на дебела златна плитка по гърба.
— Нощ е — казах тъпо.
— Да. Много късна нощ. А сега заспивай, Фиц.
— Но какво правиш тук по това време?
— Гледах те как спиш.
Това бе нелогично. Самата тя ме беше събудила.
— А млякото и попарата?
— Казах на пажа си да ми ги донесе, защото не мога да заспя. Между другото, истина е. И после ти ги донесох. — Говореше така, сякаш се оправдаваше. — Има нещо добро сред всичките злини, които се стовариха отгоре ти. Накара ме да си спомня колко много сме ти задължени и колко много те ценим.
Погледна ме.
— Ако те бях загубила — рече неохотно, — щях да изгубя единствения, който знае цялата ми история. Единствения, който ме поглежда и знае всичко, през което минах с моя крал.