Лейди КАЛИГУЛА
- Автор: Браун Ласе
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-585-870-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Лейди КАЛИГУЛА». Краткое содержание книги:
По-късно разпита съгледвачите поотделно за вероятно изтичане на информация. Тогава забеляза няколко разминавания между версиите им за връзката им с Публикола. Това беше достатъчно за сенатора да реши, че и двамата лъжат. Помисли си, че прикриват някакъв неудобен разговор за Ювения с Публикола, за когото се говореше, че търси добър учител по история за двамата си синове, живеещи в момента в Етрурия с баба си.
– Още едно съвпадение? – запита се Катег. Защо Публикола търси учител по история точно когато Ювения има връзка с Агрипа? Какво бе намислил цензорът? Ако двамата агенти са казали на Публикола какво са разбрали за Марк Виниций, той вероятно си е представил цялата интрига. Възможно ли бе без да иска или пък съвсем нарочно да е споделил с някой друг за нея и така историята да е стигнала до ушите на Калигула през скаутската му мрежа? Всъщност цензорът беше доста близък с двореца заради изявите му като актьор в пиесите на Калигула. Освен това имаше любовна връзка с Октавия, хубавичката робиня, изпълняваща главната женска роля в "Невинност срещу зло". Хмм, Октавия принадлежеше на Друзила... Ако робинята е споделяла нещо с някого в двореца, това със сигурност е била господарката ѝ, нали? Ох, какви проблеми!
Рано на следващата сутрин Катег написа бележка на гръцки до Друзила и я даде на Хорея, за да ѝ я достави. Молеше я да разбере дали Публикола е казал на някого от антуража на Калигула за Марк Виниций, центурион от Тринайсети легион, разположен в Колония Агрипина. Не даваше повече подробности, остави на Друзила да се досети защо пита за Виниций и евентуално да открие нещо ново за него.
След това Катег изпрати съобщение на Катон Непос и Фабий Лентул, двамата лидери, които заедно с него образуваха триумвирата начело на републиканската коалиция на боните. Викаше ги в дома си в Карина за спешно съвещание. Трябваше да се направи пълно разследване на Публикола Тудитаний, за да се разбере дали все още е верен на Старата партия или от него се носи воня на предателство като от мъртъв плъх.
21.
– Вие ли сте ме търсили, домина? – попита Бризея, като влезе в частния кабинет на Друзила и се облегна на стената до вратата.
Друзила беше зад бюрото си и четеше доклад от капитана на кораба, отвел Лесбия на Липарианските острови. Въпреки бурното море Лесбия и останалите момичета понесли люлеенето на кораба в добро разположение на духа. Молили се на Нептун да ги спаси и богът на морето ги чул и оставил боцмана да изведе кораба от опасните води и да го откара до пристанището на Липарис, където капитанът предал Лесбия на млад мъж, дошъл да я вземе.
Друзила отмести свитъка, протегна ръце и се облегна на стола си. След това се вгледа в Бризея. В дългата си туника галската робиня изглеждаше сдържана и горда, както винаги.
– Хмм, изглеждащ доста добре – установи Друзила. – Как мина свободният ти ден?
– Много диво – отвърна Бризея и леко се усмихна.
– Някакви синини?
– Само малко, но снощи ги намазах с византийския балсам и скоро ще изчезнат.
Друзила стана и се приближи към нея.
– Дай да видя.
Бризея разкопча брошката на туниката си и я остави да падне в краката ѝ. Носеше копринени гащички и лека превръзка през гърдите, която не можеше да прикрие щръкналите и зърна, опънали тъканта на върха на малките ѝ гърди. Друзила разгледа синините по раменете ѝ и другите части на тялото, особено тези по горната част на бедрата.
– Защо носиш тази превръзка през гърдите? – попита принцесата. –
– За да задържи балсама върху зърната ми.
– Груби ли бяха с теб? ;
– Да, но нищо необичайно.
– О, нищо необичайно, така ли? Толкова ли си пристрастена към грубия секс, че не изпитваш нищо, ако не те... пребият като животно?
– Не, домина. Не съм пристрастена. Просто исках да кажа, че не са ме наранили много.
– Ами синините?
– От ухапвания... и здраво стискане на крайниците ми.
– Не те ли вързаха?
– Не. Само ме сграбчиха за ръцете и краката, за да не мърдам, докато останалите ме обладаваха.
– Колко бяха?
– Двайсет или трийсет.
– Всичките младоци?
– Да. –
– Хареса ти, нали?
– Аха... Трябваше да вложат цялата си примитивна мъжка енергия.
– И ти им позволи да го направят, така ли?
– Да. Усещането е много силно.