Светилата [bg]

Щом тя отпи, последва нова канонада от въпроси: какво е станало? Какво помни? Кой беше говорил чрез нея? Видяла ли е Емъри Стейнс?

Отговорите ѝ бяха разочароващи. Не помнела нищо от мига, в който изпаднала в транс, и това било необичайно, поясни вдовицата, тъй като по принцип виденията се отпечатвали неизличимо в паметта ѝ. Мъжете я разпитваха без никакъв успех, тя само клатеше глава. Когато ѝ казаха, че е говорила на чужд език, и то съвсем гладко, госпожа Уелс изглеждаше искрено озадачена.

— Но аз не зная китайски — заяви тя. — Сигурен ли сте? И жълтите са го потвърдили, така ли? Било е наистина на китайски? Напълно ли сте сигурен?

Мъжете потвърдиха хорово, объркано и развълнувано.

— А тук какво е станало?

Вдовицата немощно вдигна ръка към обгорялата маса.

— Лампата падна — обади се един златотърсач. — Без никой да я пипа, сама си падна.

— Не просто падна, рееше се във въздуха!

Лидия спря погледа си върху газената лампа и след това като че ли се стегна.

— Така — въздъхна тя и се поизправи на канапето. — Значи съм повикала дух на китаец!

— Не съм платил да ни се месят някакви чужденци — обади се твърдоглавият златотърсач.

— Да — побърза да го успокои Лидия Уелс, — естествено. Разбира се, ще ви върна парите… Но кажете ми какво точно съм изрекла?

— Говорехте за някакво убийство — обади се Фрост, който продължаваше да я наблюдава внимателно. — И за отмъщение.

— Така ли? — възкликна смаяно госпожа Уелс.

— Ах Сук каза, че било свързано с Франсис Карвър — добави банкерът.

Госпожа Уелс пребледня и се приведе напред.

— Какво точно съм казала? Точните думи, ако обичате.

Мъжете се огледаха, ала видяха само Ах Кю, който седеше с каменно лице и мълчеше.

— Този не знае английски.

— Къде е другият?

— Къде изчезна?

Ах Сук се беше измъкнал незабелязано навън преди няколко минути. Разкритието, че Франсис Карвър се е върнал в Хокитика и че е тук от цели три седмици, го беше хвърлило в смут, изведнъж той беше изпитал нужда да остане сам.

Облегна се на парапета на верандата и плъзна поглед по „Гуляйджийска“ надолу към вълнолома. Дългата редица окачени фенери образуваше двоен тегел от светлина, който след двеста метра се сливаше в неясна жълтеникава черта, фенерите грееха толкова ярко, че в средата на улицата все едно беше пладне, и от контраста сенките отстрани изглеждаха още по-тъмни. Отгоре се зададоха двама подпийнали златотърсачи, прегърнати през кръста. Срещу тях вървеше уличница, вдигнала полите си над коленете. Тя огледа любопитно Ах Сук и в първия миг той се зачуди какво е привлякло вниманието ѝ, но после си спомни, че лицето му все още е изрисувано, очите му са издължени с туш, бузите са покрити с белило. Жената му подвикна, Ах Сук обаче поклати глава и тя продължи нататък. Някъде наблизо избухна гръмогласен смях, разнесе се ръкопляскане.