Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Следотърсачът [Pathfinder - bg]
Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:

Култовият Орсън Скот Кард, автор на емблематичната поредица за Ендър, се завръща с новия си роман „Следотърсачът“. С него писателят поставя началото на нова серия с главен герой следотърсача — Риг.
1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215
Перейти на страницу:

А щом заменимите бяха програмирани да излязат от употреба едва след като научат човешките същества да разчитат сами на себе си, значи това нямаше как да се случи по-рано.

— Хайде, приятелю — подкани той заменимия. — Да събудим хората.

Мъжът, който приличаше на Бащата, седеше със скръстени крака на земята, а срещу него бяха седнали Риг и Умбо. Парам беше до Умбо, а Самуна и Оливенко — от другата страна на Риг. Също като в училище във Водопаден брод.

— Досега не съм му разбрал и дума — оплака се Умбо.

— Никога досега не съм чувал този език — заяви Риг.

— Според мен той не е Баща ти.

— И да е, напълно ме е забравил. Ти да забеляза някакви признаци, че ме е разпознал?

Мъжът, който приличаше на Бащата, вдигна ръка с разтворена длан, за да ги накара да млъкнат. После посочи Стената и произнесе нещо, което звучеше така:

— Очто-жек-го-боишта-джонг-нк.

По въпросителното му изражение Риг се досети какъв е въпросът: „През Стената ли минахте?“. Затова кимна, после посочи себе си и спътниците си поред, с жест посочи, че са били отвъд Стената, а после с два пръста показа, че са извървели пътя оттам до сегашното си място. И обясни с думи:

— Ние бяхме от другата страна на Стената, преминахме през нея и дойдохме тук.

Мъжът, който приличаше на Бащата, кимна и замижа.

Няколко мига по-късно отвори очи.

— Това ли е вашият език? — попита той.

— Да — отвърна Риг и по въздишките на другите разбра, че и те почувстваха огромно облекчение. Вече беше възможно да разговарят с човека.

— Значи сте преминали през Стената — продължи мъжът, който приличаше на Баща му.

— И ти също — рече той.

— Аз не съм — отрече мъжът.

Риг посочи себе си, Парам и Умбо и каза:

— Ние те познавахме там. Забравил ли си ни?

Мъжът, който приличаше на Баща му, тръсна глава.

— Аз не съм преминавал през Стената, откакто тя бе създадена преди единайсет хиляди години. Вие несъмнено ме бъркате с някой от вашите местни заменими.

Риг се спогледа с останалите.

— Заменими ли?

— Вашите местни заменими не са ли ви разкрили своята истинска природа?

— Мисля, че не, май — отвърна Риг.

— Със самостоятелни усилия ли преминахте през Стената?

— Да — потвърди Риг. Беше твърде сложно за подробни обяснения.

— Не виждам машини — изтъкна заменимият. — Забелязвам, че Стената все още си е на мястото, значи не сте я изключили.

Спогледаха се отново.

— Тя може ли да се… изключва? — попита Умбо.

— Минали сте през Стената, без да я изключвате — повтори заменимият. — И без машини. И без да познавате истинската й природа.

— Ти какво искаше да кажеш с това, че „местните заменими“ не са ни разкрили „истинската си природа“? — изръмжа Самуна.

— Всичко зависи от това как сте преминали през Стената — отвърна заменимият.

— Всичко зависи от твоя отговор на въпроса ми — поправи го Самуна.

— Ще отговоря на въпроса на първия човек, овладял Стената и преминал през нея.

— Направихме го заедно — обясни Риг. — Ние с Умбо съчетахме способностите си, за да мога да се върна във време, когато Стената не е съществувала, и да преведа със себе си през нея тези двама мъже. Но накрая те изведоха мен.

— Ами тези двамата? — заменимият посочи Парам и Умбо.

— Не съм сигурен как точно са го направили — отвърна Риг. — Мислех, че докато стигнат тук, ще минат няколко дни или дори седмици, а всъщност те явно са ни изпреварили, въпреки че тръгнаха след нас.

— След като Парам ни направи невидими, аз се върнах около две седмици назад във времето и преминахме спокойно през Стената.

— А как преминахте през нея? — поинтересува се заменимият.

Умбо погледна безпомощно Парам, а тя на свой ред погледна Риг.

— Тя умее едно нещо, което нарича „забавяне на времето“ — обясни брат й. — Тя сякаш съществува само в отделни миниатюрни частици от секундата, а между частиците има празно пространство. Затова придвижването през пространството й отнема извънредно много време, защото постоянно прескача малки времеви интервали.

Заменимият мълчеше.

— Както и да е — когато сестра ми прави това, въздействието на Стената намалява значително и затова тя е успяла да преведе себе си и Умбо през нея. Очевидно са тръгнали преди около две седмици и… какво, тук ли ни изчакахте?

1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)