Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Всеки ден и всеки миг носят промяната — рече Ганима. — Човек се учи, като постепенно опознава и приема тези мигове.

Фарад’н усети топлината от настойчивото присъствие на мъничката й ръка. Долавяше приливите и отливите на Литовите доводи, макар че Гласът не бе използван нито веднъж. Призивът бе преди всичко към волята и смелостта, а не към мисловните ценности.

— Това ли предлагаш на моите сардукари? — запита той.

— Много повече, братовчеде, много повече. Предлагам Империята на твоите потомци. Предлагам ти мир.

— И какви ще са последствията от твоя мир?

— Неговата противоположност — отвърна Лито със спокоен глас и ясно доловим присмех.

Фарад’н тръсна глава и каза:

— Според мен цената е прекалено висока за воините ми. Ще трябва ли да остана писар и прикрит баща на вашето царствено родословие?

— Задължително.

— А ще използваш ли принуда, за да приема твоето разбиране и средствата ти за постигане на мира?

— Да.

— Всеки ден обаче ще срещаш моята съпротива.

— Именно това очаквам от теб, братовчеде. Затуй и изборът ми се спря на твоята персона. Всичко ще бъде направено по официален път. Ще ти дам ново име. Отсега нататък ще те наричат Нарушаване на Навика, което в нашия език се произнася „Харк ал-Ада“. Хайде, братовчеде, не се прави на глупак. Баба ми добре те е подготвила. Дай ми своите сардукари.

— Дай му ги — като ехо дойде и гласът на Ганима. — Така или иначе, той ще си ги вземе.

Фарад’н долови в тона й страх за самия него. А може би и любов? Но сега не се изискваше разумно решение, а интуитивен скок в неизвестното.