Ловът на „Червения октомври“

Водата покрай американския бряг, макар и почти изотермална, не беше съвсем подходяща за сонарните системи. Малки течения и водовъртежи образуваха движещи се стени, които произволно отразяваха или пропускаха звуковата енергия. Туполев седна и заслуша търпеливо. След пет минути сигналът се появи.

Мичманът махна с ръка.

— Сега, другарю капитан.

Командирът му пребледня.

— Азимут?

— Сигналът е много слаб и къс, за да се определят координати, по три градуса от всяка страна на носа, едно-три-шест до едно-четири-две.

Туполев хвърли слушалките върху масата и тръгна към предната част на подводницата. Намери политическия офицер, сграбчи го за ръката и бързо го въведе в каюткомпанията.

— Това е „Червения октомври“.

— Невъзможно. Командването на флота съобщи, че разрушаването й е потвърдено чрез посещение на мястото на крушението й. — Замполитът поклати категорично глава.

— Измамили са ни. Акустичната сигнатура на „гъсеницата“ е уникална, другарю. Американците са я хванали и сега тя е наоколо. Ние трябва да я разрушим.

— Не. Трябва да се свържем с Москва и да искаме инструкции.

Замполитът е добър комунист, но е бил офицер на надводен кораб и не разбира от подводници, помисли Туполев.

— Другарю замполит, ще ни трябват няколко минути докато стигнем повърхността, може би десет или петнадесет да изпратим съобщение в Москва и още тридесет, докато получим отговор от Москва, ако има такъв, а те ще поискат потвърждение. Общо час, два или три. Дотогава „Червения октомври“ ще изчезне. Все още са валидни първоначалните ни заповеди и нямаме време да се свързваме с Москва.