Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Баща ми бързо схванал, че училищният съвет не е спазил нито една от процедурите за уволнението на мистър Калабрезе. По време на показанията самият учител пламенно се защитил, въобще не се покаял и дори си позволил да дава акъл на членовете на училищния съвет. Мистър Калабрезе бил настръхнал от възмущение и смело заявил, че светът на идеите никога няма да бъде пренебрегнат в класна стая, в която учителят е той. И че никой не е в състояние да го сплаши, нито да го накара да се откаже от идеите, до чиято правота е стигнал сам, с помощта на собственото си непредубедено мислене. Докато баща ми го слушал, си казал, че в такива малки провинциални градчета е хубаво да се случват съдебни процеси като този срещу Тони Калабрезе, и наум аплодирал свободомислещия учител, макар и настроението в съдебната зала да ставало все по-недоброжелателно и враждебно. Той започнал да се отъждествява с този пламенен учител, заел се с тежката задача да разобличи неподготвените си колеги от училищния съвет.
Към края на процеса баща ми попитал Калабрезе: „Сър, как така се озовахте в окръг Рийс?“
Калабрезе го погледнал, усмихнал се и отвърнал: „По силата на лошия си късмет, господин съдия.“
Баща ми се изсмял и това била единствената усмихната физиономия на фона на намусената зала. Той приключил делото в полза на Калабрезе, възстановил го на работа с предишната заплата, след това обаче направил грешката да дръпне една реч пред училищния съвет и гражданите на окръг Рийс.
— Не можете да уволните един учител затова, че в клас е обсъждал въпрос, който е на всички първи страници по вестниците в страната. Човек може и да не е съгласен с идеята за интеграция в училищата, но всеки грамотен вижда, че тя е неизбежна. Днес може да уволните петстотин учители като Калабрезе, но това няма да спре процеса на интеграция. Калабрезе просто се е помъчил да подготви децата ви за едно по-различно бъдеще. И неговото уволнение е акт на безсилие, защото много ви се иска да си остане старото. Не можете да уволните един учител затова, че е научил децата ви на едно от техните конституционни права. Интеграцията ще дойде в Южна Каролина, със или без Калабрезе.
Същата вечер десет мъже от окръг Рийс с маски на лицата заловили Тони Калабрезе и го пребили от бой. Подпалили колата и къщата му, след това го закарали на границата с Ню Джърси и го изхвърлили на пътя, омотан в рибарска мрежа и с едно извадено око. Нападателите на Калабрезе тъй и не бяха заловени, въпреки че съгражданите им знаели кои са, но дълбоко в сърцата си вярвали, че по този начин Калабрезе си е получил заслуженото — така както южняците го разбират.
Вечерта след процеса баща ми беше домакин на официална вечеря, на която бяха поканени местни знаменитости и техните съпруги. Бяха се събрали у дома, за да решат как могат да подкрепят младия Ърнест Ф. Холингс, който възнамеряваше да се кандидатира за губернатор. Вестта за изчезването на Калабрезе стигна до Уотърфорд и шерифът бе намекнал, че няма да е зле да се поставят постове край нашата къща за около седмица или повече. Баща ми обаче не се чувстваше застрашен в родния си град и въобще не се обезпокои от новината. Майка ми се оказа далеч по-проницателна. Докато приготвяше вечерята, тя провери всички „подстъпи“ към къщата и скришом от татко се обади на шерифа, за да попита дали не са постъпили допълнителни сведения във връзка с отвличането на Калабрезе. Тя беше бременна в шестия месец с най-малкия ми брат, Джон Хардин, и смяташе, че макар и интуитивно, разбира по-добре какво е отношението на белокожите селяни към въпроса за интеграцията. Затова провери всички ключалки в къщата, после счупи няколко чаши за сладолед в умивалника и нареди парченцата покрай перилата на терасата. След това ни сложи да спим рано и заключи прозорците отвътре. Далас, Дюпре, Тий и аз си легнахме в моята стая за по-сигурно, заедно с кучето Чипи. Докато мама оглеждаше къщата, татко пиеше. Под влиянието на бърбъна той бързо се отпусна самодоволно и въобще забрави за изчезването на Калабрезе.