Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Никой не преяждаше, но и никой не гладуваше. Повече от това Салма не можеше да иска.
— Е, какъв е следващият ти ход, момче? — попита го Неро.
— Следващият ни ход е да потеглим и да не спираме — каза Салма. — Иначе ще изчерпим докрай тукашните ресурси. Засега само обираме плода на чуждия труд, макар и в по-голям мащаб. За онези, които не могат да се бият, трябва да намерим безопасен пристан, навярно в Сарн или в Колегиум. — Следеше с поглед Скръб в окови. Тя се движеше между хората, заговаряше малцина, повечето дори не поглеждаше, но самото й сияйно присъствие променяше лицата им. На Салма му стигаше да я погледне, за да разтегли устни в усмивка, и знаеше, че това няма да се промени, без значение колко трудни станат времената.
Сега името й беше Драгоценната на водните кончета.
— От запада няма новини — напомни му Неро. — А онази армия северно оттук може да е тръгнала единствено към Сарн.
Салма кимна.
— Знам, но имаме ли друг избор? — Сведе поглед към ръцете си. Стенуолд правеше същото, когато му предстоеше трудно решение. — Сфайот! Фалмес! Трябва да говоря с вас! — извика той.
Хлебаркородният и минасецът се приближиха. Видно бе, че от доста време очакват водачът им да предприеме нещо.
— Утре тръгваме — уведоми ги Салма. — Сфайот, ти ще продължиш с бежанците напред, без да бързате, но и без да спирате никъде за дълго. Храна ще намирате по пътя.
— Добре — кимна хлебаркородният.
— И да ви забележат имперски разузнавачи, ще видят просто група бежанци.
— При нужда ще можем да се защитим — добави Сфайот. — А вие двамата? Тръгвате на война?
— Време беше да размахаме мечове — вметна Фалмес. — Накъде ще се отправим?
— Искам да разбера какво става северно оттук. Ще огледаме имперската войска и ще преценим как най-добре да я ужилим — обясни Салма. — Но първо разузнаването, после действията.
Фалмес кимна с войнствена физиономия, която подсказваше, че няма търпение да се заеме с второто.
— А твоето момиче? — попита той.
Салма се поколеба.
— Мислех да я оставя с групата на Сфайот.
— Тя може да затваря рани с голи ръце — изтъкна Фалмес. — Видяхме го с очите си. Изкуството на пеперудородните няма равно. А и след като е изминала толкова път да те намери, мислиш ли, че ще съгласи да се разделите сега?
— Вярно — каза Салма, осъзнал, че няма право да я крие надалеч, докато самият той се излага на опасност. — А за теб — обърна се към Неро, — имам специална задача.
— Значи съм един от войниците ти, така ли? — подхвърли насмешливо мухоидът.
— Нещо такова — потвърди Салма. — Но от теб искам да тръгнеш за Колегиум.
Неро кимна бавно.
— Отдавна не съм бил там, но градът едва ли се е променил драстично.
— Намери Стенуолд или поне измисли начин да му пратиш съобщение. Той трябва да знае какво правя тук. — След кратка пауза добави: — Кажи му и за Тото. Стенуолд би искал да знае.
Влязоха предпазливо в палатката му и от скрития си наблюдателен пост Талрик зърна блясъка на стомана, когато отметнаха платнището.
След миг-два Талрик се появи зад гърбовете им и стресна двамата войници, които Даклан и Харок бяха довели със себе си.
— Мен ли търсите? — попита той.
Даклан и Харок излязоха бързо-бързо от палатката. Бяха дошли без доспехи, за да не го събуди металното дрънчене. Талрик подозираше, че скоро може да съжаляват за това.
— А, майор Талрик — започна Даклан.
— Имате да ми предадете нещо, по това време? — подсказа му Талрик.
— Нещо такова. Получих заповеди от Капитас, майоре, които ви засягат.
Талрик кимна. Точно според очакванията му.
— Слушам, майор Даклан.
Даклан хвърли поглед на векианските палатки наоколо.
— Мисля, че не е изключено помежду ни да възникне спор, майоре, а не бих искал съюзниците ни да станат свидетели на разногласия между имперски офицери. Дали да не отидем някъде извън лагера?
— На тъмно тоест? — уточни Талрик.
— Има луна. Или се боите от тъмното, майор Талрик?
Последните думи извикаха усмивка на лицето му. Войниците стояха неуверено от едната му страна, а Харок и Даклан се раздалечиха, така че да не си пречат взаимно, ако Талрик реши да нападне.