Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Изобщо не съм си и помисляла такова нещо. — Вплетох пръсти в косата на тила му. — Вземи кръвта ми. Вземи тайните ми. Направи онова, за което крещят инстинктите ти. Тук няма качулки и каишки. В обятията ми трябва да бъдеш напълно свободен, дори това да е невъзможно другаде.
Придърпах го към себе си. Отначало той реагира колебливо, пръстите му се обвиха около китките ми, сякаш се надяваше да се измъкне при първа възможност. Инстинктите му обаче бяха силни и копнежите му се долавяха ясно. Нишките, които свързваха света, се раздвижиха и подредиха около мен, сякаш за да направят място за тези силни чувства. Леко се дръпнах, гърдите ми се повдигаха с всяко вдишване.
Той изглеждаше толкова уплашен, че сърцето ме заболя. Но у него имаше и желание. Страх и желание. Нищо чудно, че и двете фигурираха в есето «Всички души», с което беше спечелил стипендията си. Кой би могъл да разбере по-добре от един вампир борбата между тези чувства?
— Обичам те — прошепнах и отпуснах ръце. Трябваше да го направи сам. Не можех да играя никаква роля за приближаването на устата му до вената ми.
Чакането беше мъчително, но накрая той сведе глава. Сърцето ми биеше бързо и го чух как поема дълго и дълбоко дъх.
— Мед. Винаги миришеш на мед — изумено промърмори той, миг преди острите му зъби да пробият кожата ми.
Предишните пъти, когато бе вземал кръвта ми, Матю внимаваше да обезболи раничката с мъничко от собствената си кръв, за да не изпитвам болка. Не го направи този път, но кожата ми скоро стана безчувствена от натиска му. Ръцете му ме поеха и ме наведоха назад към леглото. Увиснах във въздуха и го зачаках да се увери, че помежду ни няма нищо друго, освен любов.
Трийсетина секунди след началото Матю спря. Погледна ме с изненада, сякаш беше открил нещо неочаквано. Очите му станаха съвсем черни и за един кратък миг си помислих, че яростната му кръвожадност ще излезе на повърхността.
— Всичко е наред, любими — прошепнах.
Матю отново наведе глава и пи още, докато не откри онова, което му трябваше. Отне му малко повече от минута. Целуна мястото над сърцето ми със същото благоговейно изражение, което бе имал в сватбената ни нощ в Сет-Тур, и ме погледна стеснително.
— И какво откри? — попитах го аз.
— Теб. Единствено теб — промърмори Матю.
Стеснителността му бързо се смени с глад. Той ме целуна и в следващия миг отново се сляхме. Като не се брои онзи кратък момент на близост до стената, не бяхме се любили от седмици и ритъмът ни отначало беше нескопосан, докато не си спомнихме как да се движим заедно. Тялото ми се свиваше все повече и повече. Още един бърз тласък и целувка бяха достатъчни, за да ме изстрелят.
Вместо това Матю забави темпото. Погледите ни се срещнаха. Никога не го бях виждала такъв до този момент — уязвим, изпълнен с надежда, прекрасен, свободен. Вече нямаше тайни помежду ни, нямаше скрити емоции в случай на катастрофа, която би ни понесла в мрачни места, където надеждата не би могла да оцелее.
— Можеш ли да ме почувстваш? — Матю сега бе като неподвижна точка в сърцевината ми. Кимнах. Той се усмихна и продължи да се движи внимателно и нежно. — Аз съм вътре в теб, Даяна, давам ти живот.
Бих могла да кажа същото на него, докато пиеше кръвта ми и прекрачваше през границите на смъртта обратно в този свят. Не мислех, че тогава го е осъзнавал.
Той отново се раздвижи в мен, повтаряйки думите като заклинание. Това бе най-простата, най-чиста форма на магия в света. Матю вече беше втъкан в душата ми. А сега и в тялото ми, също както аз бях втъкана в неговото. Сърцето ми, което бе разбивано отново и отново през последните месеци при всяко тъжно докосване и поглед, започна отново да се възстановява.
Когато слънцето изпълзя над хоризонта, аз се пресегнах и го докоснах между очите.
— Чудно ми е дали мога да чета и мислите ти.
— Вече го правиш — каза Матю, хвана пръстите ми и целуна върховете им. — В Оксфорд, когато получи снимката на родителите си. Не осъзнаваше какво правиш. Но отговаряше на въпроси, които не бях в състояние да задам на глас.
— Мога ли да опитам отново? — попитах, като почти очаквах да ми откаже.
— Разбира се. Ако беше вампир, вече щях да съм ти предложил кръвта си. — Той отпусна глава на възглавницата.
Поколебах се за момент, успокоих мислите си и се съсредоточих върху прост въпрос. «Как мога да позная сърцето на Матю?»
Една сребърна нишка заблестя между моето сърце и мястото на челото му, където щеше да се намира третото му око, ако беше вещер. Нишката се скъси и ме привлече по-близо до него, докато устните ми докоснаха кожата му.