Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Юлиан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Юлиан [bg]

Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на Юлиан (332 - 363), император, философ и пълководец, е изключително добре документиран. В Европа на Юлиан винаги се е гледало като на герой заради опита му да спре християнството и да възроди елинизма. Но извън неповторимите вълнуващи перипетии на Юлиановия живот изключителен интерес за нас представлява и самият IV век. През петдесетте години, които разделят възцаряването на Юлиановия чичо, Константин Велики, и смъртта на самия Юлиан, християнството се утвърждава в империята. За добро или за зло, ние сме до голяма степен последица на това, което са били християните по онова време.
1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 ... 250
Перейти на страницу:

— Първожрецо, светкавицата дойде откъм деветия дом. — Знаех какво означава това, преди да ми го изтълкува. — От дома на Арес. Това е домът на войната. В единадесетия час Арес срази войника Йовиан край реката на запад от нас. Това означава, че един воин от Запада, един цар, ще бъде убит към края на войната. Сега гадаем и пресмятаме, за да установим точния ден и час на смъртта на този цар. До утре ще можем да ти кажем кога това… предупреждение ще се сбъдне.

Ето какво разкриваше тълкуването. За известно време всички мълчахме. Максим, който седеше срещу мен, усукваше брадата си с ръка, притворил очи, сякаш се вслушва в някакъв вътрешен глас. Приск, седнал на коравата пейка, неспокойно мърдаше дългото си тяло. Етруските стояха неподвижно със сведени очи.

— Възможно е — рекох накрая — царят да е Сапор.

— Първожрецо, Сапор не идва от запад.

— Ако гледаме точно, и аз не идвам от запад — отвърнах аз, готов да почна да извъртам, както винаги става, когато хората чуят неблагоприятно предсказание. — Аз идвам от север. Единствените царе от запад са сарацинските князе. По моето тълкуване един от тях ще умре на бойното поле.

— Тогава да продължим ли да пресмятаме?

— Не — рекох твърдо аз. — Не е необходимо. Но понеже войниците вероятно са чули първото ти тълкуване, искам второто — и правилно — тълкуване да бъде широко разгласено.

Мастара се поклони. Той и жреците му си отидоха. Приск избухна в свойствения му ироничен смях.

— Сега разбирам защо ранните императори винаги са настоявали да бъдат и първожреци.

— Не смятам, че погрешно изтълкувах поличбата възразих аз.

Но съзнавайки, че думите ми не прозвучаха много убедително, обърнах се за помощ към Максим. Той отвори очи и скочи на крака; сетне се обърна първо на запад, после на север и на юг.

— Дори не е сарацин! — каза той внезапно. — Африка. Мавритания. Там се намира осъденият на гибел цар.

Отпървом си помислих, че може би Максим говори така само за да ме ободри, но тъй като до края на вечерта той беше все така оживен, сега му вярвам. Току-що написах писмо до Салустий, с което го моля да ми съобщи какво става с мавританските царе.

Зазорява се. Не съм спал двадесет и четири часа, нито пък ще мога да спя през следващите дванадесет часа. До един час трябва да тръгнем на поход. Чувам прислужника си Калист, който предава паролата на стражата пред палатката. Сега трябва да си набележа някои точки за речта, която днес ще произнеса пред войниците. Главата ми е празна. Очите ми горят. Как да започна?

Приск: Речта има успех. Ако Юлиан е бил уморен, умората не му личеше. Между другото, като описва срещата ни с етруските, той пропуща забележката, която направих: „Какъв смисъл има да слушаш гадатели, щом не вярваш каквото ти казват?“ Но Юлиан твърде много прилича на християните, които успяват да намерят в свещената си книга потвърждение на всичко, което искат да бъде потвърдено.

Речта на Юлиан оказа въздействие. По най-кратък и убедителен начин той обясни на войниците колко често римските войски са печелили победи в тази страна и ги предупреди да не слушат пораженците, особено онези, поставени между нас от персийците, на чиято хитрост и подлост особено наблегна. Когато завърши речта си, се чуха много одобрителни възгласи. Галите викаха възторжено, но източните легиони не бяха въодушевени, особено кавалерията на Виктор. По-късно споменах за това на Юлиан. Той потвърди впечатлението ми.

— Но те не ме познават. Галите ме познават. След като спечелят някоя и друга битка и плячкосат няколко града, ще обикнат пълководеца си.

Това беше практичният воин Юлиан, не елинистът хуманист!

Юлиан Август
14 април

Л. Арин., Орм., кав.; д. Нев. Терц., Пет., К., ц., пех. Ю… Даг, Вик.; Ван. 1500 раз.; Пир.; Луц, флота; остров Аната: Луц. 1000? Чакаме. Киб. Мит. Хер.

Приск: Смятам, че мога да разтълкувам тези редове. Юлиан си отбелязва бойния ред по време на похода към юг. От дясната страна, по брега на реката, Невита командуваше терцианския, петулантския и келтския легион. В центъра Юлиан сам командуваше главната част от пехотата; багажът и философите също бяха в центъра. Отляво, т.е. на изток — Аринтей и Ормизда командуваха кавалерията. Макар Ормизда да беше пехотен военачалник, на самото бойно поле ставаха доста размествания на висши офицери. Дагалайф и Виктор пазеха тила, а 1500 разузнавачи на коне обикаляха околността пред нас. Луцилиан командуваше флотата, която ни придружаваше надолу по реката.

1 ... 206 207 208 209 210 211 212 213 214 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)