Красиви момичета

Клеър си спомни също татуировката и златния му зъб. Кожата на Змията беше бяла, подробност, която я бе изумила, докато я изтъкваше пред детектива в полицейския участък. Расистко ли беше да се предполага, че богатите бели хора биваха обирани само от черни или латиноси, или бе слушала прекалено много рап музика в часовете по аеробика? Същият начин на мислене я беше накарал да си представи, че онзи държи лъскав черен пистолет, а той всъщност бе опрял нож в гърба на Пол. Нож, който дори не изглеждаше истински, но все пак беше успял да убие съпруга ѝ.

Земята започна да се тресе. Клеър усети как вибрациите тръгват от ходилата и пълзят нагоре по краката ѝ.

— Клеър? — обърна се към нея Хелън.

Преди няколко години в Напа преживяха земетресение. Клеър беше съборена от леглото, а Пол се стовари отгоре ѝ. Грабнаха обувките си и почти нищо друго и хукнаха покрай счупени водопроводни тръби и натрошени стъкла.

— Сградата не е достатъчно подсилена — каза Пол, само по боксерки и тениска, докато стояха в средата на претъпканата с хора и отломки улица. — Една по-нова постройка би имала подпори, които да абсорбират вибрациите, или устойчива на земетресения конструкция, която би намалила доста щетите.

Слушаше го как говори, напевно и монотонно, за сеизмичното натоварване и това бе единственото, което я успокои.

— Клеър?

Тя премига. Погледна към майка си и се зачуди защо лицата им са толкова близо едно до друго.

— Припадна.

— Не съм — възрази дъщеря ѝ, макар фактите да сочеха противното. Лежеше по гръб на собствената си алея. Полицайката стоеше отстрани. Клеър се опита напразно да измисли на какво насекомо ѝ приличаше, но, честно казано, жената просто изглеждаше претоварена с работа и изморена.

— Госпожо, останете така, не мърдайте — каза ѝ служителката на реда. — До десетина минути ще дойде линейка.

Клеър се помъчи да пропъди спомена за парамедиците, които бягаха по уличката с носилката, за по-малко от минута бяха проверили състоянието на Пол и поклатиха глави.

Наистина ли някой каза „Отишъл си е“, или Клеър бе изрекла думите сама? Беше ги чула. Беше ги почувствала. Беше видяла как съпругът ѝ се превръща от човек в тяло.

— Можеш ли да ми помогнеш да се надигна? — обърна се към майка си.

— Госпожо, недейте — нареди полицайката.

Хелън я подхвана за раменете.

— Чу ли какво каза полицайката?

— Ти си тази, която ми помогна да седна.

— Не това. Някой се е опитал да ограби къщата.

— Да ограби къщата? — Клеър повтори, без да долавя смисъла на произнесеното. — Защо?

— Предполагам, че са искали да откраднат някои неща. — Тонът на Хелън беше търпелив, но дъщеря ѝ видя, че е притеснена от новината. — Хората от фирмата за кетъринг са се натъкнали на крадците.