Сфинксът
- Автор: Лирнер Тобша
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-948-8
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сфинксът». Краткое содержание книги:
При гмуркане към останките на древен кораб археологът Изабела Уорнок открива астрариума — изключително ценен артефакт, който представлява сложен механизъм със свръхестествени свойства. Според преданията загадъчният уред предопределял съдбите на поколения крале и фараони още от зората на цивилизацията.
За зла участ невероятното откритие има ужасна цена и астрариумът остава у съпруга на Изабела — Оливър. Скоро Оливър разбира, че тайнственият уред може да предизвиква земетресения, както и че с негова помощ Мойсей е разделил Червено море на две. Часове по-късно на Оливър му се налага освен живота си да брани и вековно древна тайна в опасен свят на конспирация и египтология, където хилядолетни легенди се сблъскват смъртоносно със съвременната човешка амбиция.
След известно време, което ми се стори цяла вечност, прожекторът премига и светна отново. Но сега лъчът му не бе насочен към мястото на находката, а осветяваше облаците пясък, които бавно се спускаха към дъното.
Земетресение. Сред паниката и пълното объркване тази мисъл изведнъж просветна в съзнанието ми. Огледах се да видя къде е въжето. То висеше над главата ми, но от другите двама нямаше и следа.
Опитвах се като обезумял да открия Изабела сред гъстата мъгла от вдигналия се пясък, но не успявах да видя нищо. Бях напълно дезориентиран, имах чувството, че съм останал съвсем сам. Обзе ме ужас, въртях се наоколо и търсех Изабела. Не виждах нищо, дори проблясването на маската й. След това изведнъж съзрях една малка бяла ръка, която се издигаше нагоре сред облаците пясък. Спуснах се към нея, сърцето ми биеше до пръсване.
Сфинксът се бе наклонил настрани и бе притиснал крака на Изабела в морското дъно. Маркучът на кислородната й бутилка се беше откъснал и около нея се бе образувало море от сребърни балончета.
В първия момент не успях да схвана цялата сериозност на ситуацията. Може би причината за това беше шокът, в който бях изпаднал, и нежеланието да повярвам на очите си. Докато се носех из облаците пясък и кал, имах усещането, че съм страничен наблюдател на някаква нереална картина.
В следващия миг като по чудо Фахир се озова до мен и двамата с всички сили заплувахме към Изабела. Сега видях, че от кръвта й във водата се бе образувало малко розово облаче, дългите й коси плуваха като водорасли около нея.
Извадих мундщука от устата си и се опитах да го вкарам в нейната, в това време Фахир се мъчеше да повдигне статуята, за да освободи крака й. Но устата й оставаше безжизнено отворена. Изабела вече беше загубила съзнание. Двамата с Фахир подложихме рамене под сфинкса и се опитахме да го избутаме. В момента, в който се отлепи от морското дъно, освободих крака й, беше счупен. Притиснах безжизненото й тяло до себе си и заплувах с всичка сила нагоре към процеждащата се през водите светлина.
Чух викове в момента, в който се показахме на повърхността. Избутах Изабела към протегнатите към нас ръце, прехвърлих се в лодката и коленичих над тялото й. Като че ли ръцете ми бяха станали огромни и непохватни, докато се опитвах да изпомпам водата от гърдите й. Наведох се да й направя изкуствено дишане и изпитах ужас, когато докоснах мъртвешки студените й устни. Притискай, дишай, притискай, дишай. Струва ми се, че това продължи часове наред.
Останалите стояха мълчаливи, вцепенени от ужаса на случващото се пред очите им. Тези ужасни, невероятни картини завинаги се запечатаха в съзнанието ми — водата се стича от ъгълчето на устата на Изабела, лицето на Фахир е побеляло като платно, докато ме дърпа встрани от безжизненото й тяло, отпуснатите й ръце висят встрани. През цялото това време цилиндърът с астрариума в него стоеше до нас, металната му повърхност блестеше на слънцето.
— Изабела! Изабела! — изкрещях и разтърсих тялото й. Самият аз треперех неконтролируемо.
След това се сринах на дъсчения под до нея и я прегърнах.
Някъде далече над мен чух вика на Фахир. Вдигнах поглед и видях, че Омар се е надвесил над нас с пистолет в ръка. Изглеждаше някак притеснен.
— Ana asif, ana asif. Съжалявам, но е необходимо да го направя.
Това че стоеше с насочен пистолет към нас и едновременно с това се извиняваше, изглеждаше толкова абсурдно, че и тримата стояхме като замръзнали от изненада. В това време Омар взе цилиндъра и го пъхна под мишницата си.
— Какво правиш? Да не си полудял? — изкрещя Джамал.
— Извинете ме, че прибягвам до такива крайни мерки, но този предмет е много по-ценен, отколкото си представяте — каза Омар рязко и едновременно с това много учтиво.
След това насочи пистолета си нагоре, сякаш искаше да произведе предупредителен изстрел.
Усетих, че ме обхваща страхотен гняв. Въобще не ме интересуваше дали ще стреля по мен, хвърлих се срещу него и го ударих в челюстта толкова силно, че той падна на пода на лодката и изпусна цилиндъра. Цилиндърът се изтърколи и се спря в перилата. Омар обърна очи, беше изпаднал в безсъзнание.