Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
С нарушителите, доколкото изобщо ги имаше, се занимаваха тайни съдилища на СН. Наказанията започваха от понижение в ранг — и заплата, естествено — до предаване в ръцете на психокасапите (мнозина от тях садисти и перверзници, прогонени тук от Конфедерацията), за да си поиграят на воля с главата на престъпника. За държавна измяна се полагаше най-тежкото наказание (известно и като „окончателно понижение“) — крайно неприятно еднопосочно пътуване към спътниците на Момрат.
Грозно и гнусно общество… и почти неуязвимо, освен ако не знаеш точно къде са разположени наблюдателните устройства и от коя твоя дума ще се събуди студената бдителност на машината. Задачата ми ставаше на практика неизпълнима, особено в ролята на хлапе, което не бива да се допуска прекалено близо до властимащите. И все пак ми харесваше! Представляваше наистина върховно предизвикателство, а и бях попаднал на сравнително привичен свят, тоест зависим от технологиите. Успеех ли да измисля как да проникна в системата, тя щеше да работи за мен. Предполагах, че и СН като цяло, и самият Тейлънт Ипсир са се поотпуснали от самоувереност.
Щом обаче си изясних донякъде положението, разбрах и колко много ми предстои да науча тепърва. Нямаше да ми е лесно, а и никой не би се отказал да ме докопа още при първата грешка.
След беседата на Кабайе разговорите помежду ни бяха, меко казано, вяли и кисели. Опитвахме се да отгатнем къде ли са наблюдателните устройства из нашите стаи, но две вечери подред не ги открихме.
На третия ден получихме нагледен урок — домакините ни повториха дори фразите, които си бяхме разменили шепнешком. Много ми се искаше да ни покажат и някой запис, за да открия камерата по ъгъла, от който е снимала, но местните хитреци не направиха този гаф. В групичката си похортувахме и стигнахме до единодушния извод, че сме попаднали в нова килия, този път с размерите на планета; засега нищо повече не можехме да направим.
На четвъртия ден се довлякоха неколцина надути чиновници в същите униформи като на Горн и Сугра и ни подложиха на разнообразни тестове, разпитвайки подробно и поотделно всеки от нас.
Накрая влизахме един по един в малка стаичка, за която дотогава дори не подозирахме. Там ни чакаше жена, представила се като доктор Крауда. По знаците на бялата й престилка се досетих, че е психоспец. Нямаше от какво да се притеснявам — не само бях обучен и подготвен с внушения срещу всевъзможните трикове в нейния занаят, ами и самият аз бях посвоему творение на най-кадърните психокасапи в Конфедерацията. Просто трябваше да запазя прикритието си и в същото време да се проявя така, че да извлека максимална полза от разговора.
Докторката ми посочи стола пред бюрото и се зачете в досието ми на екрана.
— Ти си Тарин Бул, така ли?
Аз се поразмърдах на седалката, както е присъщо за неуверените в общуването хлапета.
— Да, госпожо.
— И си на четиринадесет години?
— Навърших ги преди няколко месеца — кимнах веднага. — Не знам точно кога. Доста отдавна съм по затвори и кукуболници… извинете, госпожо.
Тя не успя да прикрие усмивката си.
— Напълно разбирам какво си преживял. Знаеш ли, че вероятно си най-младият човек, пращан някога в Диаманта на Уордън?
— Ами, досетих се вече.
— Възпитанието и обучението ти, както и генетичните ти заложби те правят особено подходящ за администратор. И все пак не може да се каже, че си готов за такава работа на твоята възраст. Съгласен ли си с мен?
— Вярно си е, госпожо.
Можех ли да отвърна иначе, щом в нормални обстоятелства Тарин Бул трябваше още да е ученик?
Тя въздъхна и този път се взря в попълнените от мен тестове.
— Виждам, че проявяваш несъмнени математически способности, освен това разбираш доста задълбочено принципите, заложени в компютърните програми. Замислял ли си се с какво би желал да се занимаваш?
Моментът изискваше особено внимание. Избрах отговора, който най-добре пасваше на прикритието ми.
— Ще ми се да стана Владетел в Диаманта.
Тя пак се засмя.
— Да, разбирам. Но ако погледнеш трезво на положението си при недостатъчното образование… Привлича ли те нещо друго?
Поколебах се.
— Да, госпожо. Искам да бъда пилот.
Нищо не рискувах с тази момчешка приумица. А всъщност колко добре би било наистина да съм пилот! Пари, уважение, възможност да шетам по цялата планета…