Игра на чужд терен
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-856-1
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игра на чужд терен». Краткое содержание книги:
С тая Каменская нещо не е в ред, мислеше си Шахнович, докато обикаляше всички сгради на санаториума „Долината“ и изпълняваше не само заявките за ремонтиране на електрозахранването, но и поправяше всякаква електрическа техника — от телефони до телевизори. Първо, отнякъде бяха плъзнали слухове, че тя работи във Вътрешното министерство, докато самият Женя прекрасно знаеше, че не са искали дори да й дадат самостоятелна стая. Елена Свирепата (така наричаха администраторката зад гърба й младите служители), както обикновено, е взела подкуп, тъй че никой от министерството не се е обаждал за Каменская. Откъде тогава са плъзнали тези слухове? Женя знаеше, че понякога хората, които искат за тях да се знае по-малко и никой да не им досажда с разни въпроси, се правят на тайнствени, уж че са от милицията или от органите за сигурност. Във всеки случай по-рано това се бе случвало често. Дали самата Каменская е намекнала някъде някому, че е от „органите“, за да се отърве от натрапници? А че не иска да й се натрапват, това е несъмнено. Интересно защо ли? През тези четири месеца Анастасия Каменская от стая 513 беше първият човек, чието поведение Женя Шахнович не можеше да си обясни. И това го навеждаше на мисълта, че най-сетне е напипал нишката към решаването на задачата, заради която вече четири месеца по поръчение на шефа си работеше тук като „универсален майстор“.
— Имаме едно усложнение. Един от клиентите категорично иска момиче не от нашия контингент. Харесала му е една от почиващите в санаториума. Не се поддава на никакви уговорки. Пък и е глупаво да се надяваме, че можем да го придумаме, вие сами разбирате какви са нашите клиенти. Между тях няма и не може да има психически пълноценни.
— Какво ще правим?
— Бързо търсете подобен типаж. Може да успеем да го измамим. Нали я е виждал отдалече, не може да е разгледал лицето й подробно. А и в него няма нищо особено за разглеждане — това е рядко неизразително лице. Не разбирам какво е намерил в нея. Ръст метър и седемдесет и пет — метър и седемдесет и шест сантиметра, тегло приблизително шейсет и шест — шейсет и осем, бюст — осемдесет, талия шейсет и четири — шейсет и осем, ханш — сто. Коса светлоруса, пепелява, дължина — малко над средата на гърба, да покрива ключиците. Горе-долу това са параметрите. Очи светли. Без особени белези. Ще ви я покажа, трябва да я снимаме, та после да подберем грима. Ще трябва да действаме много бързо, докато клиентът не се е досетил за измамата.
— А не е ли възможно да се договорим със самата нея?
— Изключено.
— Защо?
— Поръчката е от категория „Б“. Знаеш колко внимателно подбираме контингента за тази категория. После никой не трябва да я търси.
— Ясно. Всичко ли е наред с другите поръчки? Или има и други усложнения?
— Ами… Един от клиентите се сети за допълнителни екстри, доста трудно е да ги изпълним, но знам как може да стане. Трябват ми още два-три дена и можем да снимаме. С третия клиент нямаме никакви проблеми, както винаги. Той има две поръчки, едната от категория „Б“, втората — от категория „В“. Можем да снимаме още днес.
— Сценариите?
— Готови са — и четирите.
— Декорите, костюмите?
— Готови са.
— Озвучаването?
— Музикалният съпровод е готов, останалото — след снимките.
— Много добре. Какви предложения имате по графика за работа?
— Започваме утре, правим поред двете поръчки на Хасанов. През това време решаваме проблема на Марцев, трябва да успеем. Поръчката на узбека оставяме за накрая. Общо взето, типажът е най-обикновен, не е възможно за четири дена да не намерим такъв. В базата данни имаме десетки жени.
— Но не забравяйте за категорията.
— Няма да забравя.
— Работим в сложни условия, имаме проблеми с цели двама клиенти. Ако направим всичко благополучно и навреме, предлагам да дадем премия на Семьон. Кой е за? Единодушно. Всички са свободни, освен Котачето.
Възпълният усмихнат масажист Костя, по прякор Котачето, се премести от стола, на който седеше по време на съвещанието, на дивана, подгъна крака под себе си и се сви на клъбце. Казваше, че така по-лесно мислел и в най-отговорните моменти заемаше поза на спящ котарак, откъдето идваше и прякорът му.
— Какво научи за Каменская?
— Нищо. Най-важното е, че тя самата не проучва нищо за никого. Ходи на процедури, превежда си криминалето. Не иска да се запознава с никого. Напомня ми дресиран фокстериер.
— Какво имаш предвид?
— Дружелюбна, приветлива, а очите й — мъртви. И с желязна хватка.
— За очите мога да се съглася. А защо смяташ, че хватката й е желязна? Проявила ли се е с нещо?