Екзекуцията [bg]

Стаята беше малка, с нисък таван. Две кресла с бежова памучна тапицерия и подходящо подбрано малко канапе, ниска масичка с хромирана рамка, на пода — черен килим. През двата високи прозореца се виждаше тухлената стена на козметичния салон. Никакво бюро, никакви книги, никакви телефони.

— Кабинетът на д-р Крувич е от другата страна, но той предпочита да ви приеме тук, за да не притеснява пациентите. Сигурни ли сте, че не желаете кафе? Или чай?

Майло отклони отново предложението и я дари с усмивка.

— Добре тогава. Настанете се удобно. Той ще дойде всеки момент.

— Красива стара сграда — каза Майло. — Сигурно е страхотно човек да разполага с толкова пространство в Бевърли Хилс.

— О, къщата си я бива — съгласи се тя. — Мисля, че преди е била нещо като конюшня. Някога тук са гледали коне. Май че Мери Пикфорд е оставяла конете си тук. Тя или някоя друга от звездите от онова време.

— Д-р Крувич тук ли оперира или използва операционните в „Седарс“ или „Сенчъри Хол“? — попитах аз.

Лицето й се вкамени.

— Ние извършваме предимно амбулаторни манипулации. Приятно ми беше да се запознаем. — И тя излезе, затваряйки вратата след себе си.

Майло изчака няколко секунди, после открехна вратата и се огледа. Четири широки крачки го отведоха до края на коридора, където се намираше вратата с надпис „Към западното крило“. Той натисна дръжката на бравата. Беше заключена. На връщане опита една по една и останалите врати, също до една заключени.

— Дали непоносимостта ми към лекари се обажда или тя наистина се стъписа, когато я попита къде оперират?

— Не мисля, че въпросът й допадна — казах аз. — Трябваше да й се извиня, задето й изпънах така шевовете по лицето.

— Да, здравата са я „изопнали“. Отначало си помислих, че може да е просто от прекаляването със слънчевите бани, но като включим и бюста й в картинката, най-вероятно си прав… — Майло се засмя. — Топло и уютно, а? А какво ще кажете за една терапийка?