Смърт в сенките [bg]

Берокал, който вървеше пред нея, забави крачка и се обърна, издишвайки голям облак цигарен дим. Миризмата напомни на Фиона големите огньове, които обитателите на Северна Сахара палят с камилска тор.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Да — кимна тя, настигна го и се възползва от спирането, за да се огледа. Намираха се в тесен пролом с плоско дъно, който се виеше встрани от пътя. Високите скали от двете им страни вече препречваха гледката към околовръстното шосе, което минаваше по южния бряг на Тахо. Не съществуваше никаква опасност фаровете на преминаващи коли да стигнат дотук. Скалистите склонове бяха обрасли с оскъдна растителност. Там, където наклонът беше по-малък, се виждаха и няколко ниски дръвчета.

— Почти стигнахме — каза Берокал. — Виждате ли тези храсти пред нас? Трябва само да минем през тях.

Той отново заслиза, последван от Фиона.

— Сигурно е носел фенерче — отбеляза тя, когато се озоваха сред високите храсти, които почти се сключваха над главите им. Димът от цигарата на Берокал се връщаше в лицето й. Тя се опита да диша през устата, докато излязоха от гъсталака.

— Надали тя би слязла дотук с него в противен случай — отвърна Берокал. — Не бяха открити никакви следи от боричкане нито горе на шосето, нито по пътеката.

— С какво е била обута?

Берокал й се усмихна като на многообещаваща ученичка.

— Сандали с ниски подметки. Да, очевидно е влязла в капана, без да се усъмни.

От другата страна на храсталака имаше малка просека. Малко по-далеч от двете страни на пътеката се издигаха две разкривени маслинови дървета. Един униформен полицай стоеше в сянката пред просеката. Той пристъпи напред и ръката му се плъзна към пистолета. Когато видя Берокал, отстъпи и козирува. Цялата просека беше все още опасана с познатите ленти за ограждане на местопрестъпление. Лентите бяха вече изпоцапани и раздърпани. Фиона забеляза червеникавокафявите петна по пътеката и растителността наоколо — единственият признак, че тук някой е загинал от насилствена смърт. На фона на далечния шум от движението по шосето се чуваше птиче чуруликане. Винаги се бе удивлявала на начина, по който светът продължаваше ежедневното си съществувание, без да обръща внимание на трагедията, която се е случила наблизо.