Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Танц с дявола - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц с дявола

Электронная книга - «Танц с дявола». Краткое содержание книги:

За Нощния ловец Зарек животът е вечна нощ. Прокуден в Аляска от векове, презиран от богинята, която го е създала, и вдъхващ страх дори на собствените си събратя, той е осъден на смърт аради инцидент по време на последната си мисия. Присъдата му може да бъде отменена единствено от нимфата на правосъдието Астрид. Но вериятността за това е нищожна. Астрид никога не е отсъждала невинен за когото и да било, а единственият мъж, доближил се до това, да бъде оправдан от нея, я е предал и разбил сърцето й.
Ала в една затрупана от снега къща съдница и обвиняем откриват, че любовта винаги дава още един шанс.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 129
Перейти на страницу:

А после той се настани на един от столовете, поднасяйки на Астрид гледката на прекрасно оформено дупе, облечено в кожен панталон.

Този мъж беше истински бог!

Ала онова, което я порази най-силно, когато той седна и се загледа в кухненския плот, беше дълбоката тъга в очите му с цвят на среднощно небе. Измъчената сянка, която тегнеше в тях.

Изглеждаше уморен. Изгубен.

И най-вече — ужасно самотен.

Астрид потупа Саша по главата и го прегърна, сякаш не се бе случило нищо необикновено. Надяваше се Зарек да не разбере какво беше сторила.

Сестрите й я бяха предупредили, че точно този Нощен ловец притежавал изключителни умения, като телекинеза, и невероятно остър слух, но никоя от тях не знаеше дали той би могъл да прозре нейните ограничени сили.

Можеше само да е благодарна, че не е надарен с телепатия. Това би направило задачата и неимоверно по-сложна.

Изправи се, извади една купа от шкафа и много внимателно я напълни с яхния. След това я отнесе до кухненския плот, недалече от мястото, където беше Зарек.

Той посегна и я пое от ръцете й.

— Сама ли живееш?

— Само аз и Саша сме.

Зачуди се защо ли я беше попитал.

Сестра й Клои я беше предупредила, че Зарек би могъл да стане агресивен и при най-малката провокация. Че се било случвало да се нахвърли на Ахерон и всеки друг, доближил се до него.

Мълвата сред Нощните ловци говореше, че бил изпратен в изгнание в Аляска, задето бил унищожил селото, за което отговарял. Никой не знаеше защо. Знаеха само, че една нощ полудял и избил всички там, а след това сринал домовете им със земята.

Сестрите й бяха отказали да й разкажат повече за онази нощ, за да не повлияят на гледната и точка.

Заради престъплението му Артемида го беше прокудила в замръзналата пустош.

Дали Зарек проявяваше просто обикновено любопитство за това, как живее тя, или зад въпроса му се криеше по-злокобна причина?

— Искаш ли нещо за пиене? — попита го тя.

— Защо не.

— Какво предпочиташ?

— Няма значение.

Астрид поклати глава.

— Не си от придирчивите, а?

Чу го как се прокашля.

— Не.

— Не ми харесва как те гледа.

Астрид повдигна вежди, когато сърдитите думи на Саша отекнаха в главата й.

— Не ти харесва как ме гледа който и да било мъж.

Вълкът изсумтя.

— Въпреки това. Не сваля очи от теб, Астрид. И сега те гледа. Главата му е наведена, но докато се взира в теб, в очите му има похот. Сякаш вече е в състояние да те усети под себе си. Нямам доверие на този поглед. Прекалено е настойчив. Може ли да го ухапя?

Незнайно защо, от мисълта, че Зарек я гледа, и стана горещо и едновременно с това я полазиха тръпки.

— Не, Саша. Дръж се добре.

— Не искам да се държа добре, Астрид. Всички инстинкти, които притежавам, ми казват да го ухапя. Ако имаш каквото и да било уважение към животинските ми умения, остави ме да го довърша още сега и да спестя и на двама ни още десет дни в това студено място.

Астрид поклати глава.

— Ти току-що го срещна, Саша. Ами ако Лера те беше сметнала за виновен, когато те срещна за първи път преди всички тези векове?

— Значи, отново вярваш, че съществува доброта?

Астрид се замисли. Не, не беше това. По всяка вероятност Зарек заслужаваше да умре, особено ако бяха верни дори половината от нещата, които беше чула.

И все пак думите на Ахерон не излизаха от ума и.

— Дължа на Ахерон повече от десетина минути от времето си.

Саша отново изсумтя презрително.

Астрид напълни чаша с топъл чай и я занесе на Зарек.

— Чай от розмарин, ако нямаш нищо против.

— Все едно.

Докато Зарек поемаше чашата, тя усети топлината на пръстите му.

Мощна вълна премина през нея. Тя почувства изненадата му. Горещото му желание. Незадоволения глад.

И това наистина я уплаши. Пред нея стоеше мъж, способен на всичко.

Би могъл да стори с нея каквото си поиска…

Тя трябваше да отвлече вниманието му.

Както и своето.

— Е, какво в действителност се случи с теб? — попита го, чудейки се дали той ще наруши кодекса за мълчанието и ще и каже, че останалите го търсят.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)