Игри на изчезване [bg]
- Автор: Хоббс Роджер
- Серия: Джак Уайт #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-385-2
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игри на изчезване [bg]». Краткое содержание книги:
Но ченгетата ни очакваха… и бяха отделили в наша чест два хеликоптера.
Без чисто небе нашето бягство се превърна в кошмар. Още с излизането си на покрива ставахме лесна мишена за снайперистите. После, дори да успеехме да се качим на хеликоптера, полицията щеше да ни следва навсякъде. Като нищо можеха и да ни свалят. Бягството през покрива беше провалено. Вместо това трябваше да вземем частния асансьор обратно до мазето, да задигнем бронирана камионетка и да пробием полицейските барикади, като се опитаме да надбягаме полицията по улиците на града. Беше тъп ход, но нямахме избор. Или да си пробваме късмета по земята, или да ни свалят от небето. Избрахме земята.
Изхвръкнахме през вратите на гаража, ръсейки автоматични откоси вляво и вдясно. Беше като финалната сцена от „Буч Касиди и Сънданс Кид“. Още помня миризмата на барут от дулото на автомата ми, ослепяващата болка от сълзотворния газ, пищенето в ушите. През целия си живот не съм бил толкова развълнуван и уплашен едновременно. Един от членовете на екипа ни получи куршум в главата още преди да бяхме излезли от асансьора. Вдигнах автомата, облях полицейската барикада със струя от куршуми и спрях три с бронежилетката си, преди да се добера до камиона.
Беше истинска кървава баня.
Повечето от екипа бяха убити или арестувани, преди да бяхме изминали и три преки. Доколкото ми е известно, само трима души успяхме да се измъкнем. Както разбирате, аз бях единият от тях просто защото извадих късмет. Единият от биячите ме завлече зад прикритието на бронирания камион и ме метна през отворените врати на товарния отсек, където вече се бяха качили останалите членове на екипа. Пробихме полицейската барикада и се добрахме до улицата, но след три преки катастрофирахме. Оттам нататък се пръснахме в различни посоки. Въздухът лютеше от сълзотворен газ, така че не успях да видя накъде тръгнаха останалите. Хукнах да се спасявам сам. Отскубнах се от полицията на пазара и се върнах в квартирата, където бях прекарал нощта преди нападението. Промених самоличността си и напуснах страната по най-бързия възможен начин.
Маркъс Хейз, стратегът, също бе останал жив. Той дори не беше в Малайзия. Цялата операция бе планирана от задната стаичка на закусвалнята му в Сиатъл. Още щом чу новината, той се покри. Близо шест месеца прекара в Мексико, докато отмине бурята. Изчезна от лицето на Земята. Всичките му телефони бяха изключени, тефтерчето с адресите му бе изгорено. Когато се върна, репутацията му беше съсипана. Изплъзна се от правосъдието, но никога повече не организира голям удар. Кариерата му приключи.
И, както се оказа, Анджела също бе успяла да се спаси.
Така и не разбрах как.
Всички останали членове на екипа рано или късно се появиха по новините — било в ковчег, било в оранжев затворнически костюм. За нея не знаех дали е оцеляла, можех само да се надявам. В края на краищата тя беше призрак. Ако се налагаше да изчезне, щеше да го направи. Следях всички новини с едва ли не религиозно настървение, но нито веднъж не чух да я споменават. Прекарах месеци като залепен за телевизора и преглеждах всеки вестник, който ми попадаше в ръцете. Бях научил достатъчно малайски, за да разбирам заглавията. Молех се да не видя снимката й… и не я видях. Надеждата не ме оставяше. Исках един ден да почука на вратата ми или да ми изпрати кодирано съобщение. Казвах си, че ще изчака, докато нещата се успокоят, след което ще се свърже с мен, за да се съберем отново заедно. Нищо подобно не се случи.
Мина една година.
Тринайсет месеца след нашия удар полицията излезе с подробен доклад за хода на разследването в опит да събере нови улики. Успях да се сдобия с екземпляр. Бягството на Анджела било заснето от охранителната камера на близкия бижутериен магазин. След като бронираната камионетка се бе преобърнала на булевард „Джалан Ампанг“, тя бе останала да ме прикрива, докато избягам от местопроизшествието. На видеозаписа се виждаше как Анджела прескача една паркирана кола с автомат в ръце и тича към страничната уличка, в която е заел позиция полицейски патрул. Чуват се изстрели и картината избледнява. Когато се нормализира, Анджела вече я няма.