В огъня [bg]

Не, проблемът беше в начина, по който Тери Винсент се отнасяше към нея. Повечето време тя й демонстрираше единствено презрение, а от време на време прибягваше до напълно неподходящото съжаление. Сякаш Морая Навар от известната в Ню Орлиънс фамилия Навар с парите си, външния си вид и приятелите, които онази полицайка никога нямаше да има, се нуждаеше от съчувствие.

Извади мобилния си и се опита да набере Лора Леклер. Като президент на Историческото общество на Гардън Дистрикт Лора участваше в няколко комитета, в които Морая бе предложила помощта си като организатор. Обади се икономката, която й обясни, че госпожата е отишла в центъра. Морая затвори и смръщи вежди. Бе обещала да се отбие у дома на Леклер след обяда, за да обсъдят кетъринга, но вероятно Лора бе забравила.

— Ей, сладурче, що не си паркираш хубавото задниче по-настрани?

Тя се обърна и видя трима общински работници по поддръжката, които се въртяха около една отворена шахта. Най-едрият — канара от мускули, с остра черна брадичка и бръсната глава — й се хилеше като маймуна на жега.

Някои мъже са истинско доказателство, че Дарвин е бил прав обичаше да казва майка й.

Морая не бе в настроение да се занимава с омаяни примати. Ако беше Тери Винсент, щеше само да извади значката или пушката си и да им затвори устата на секундата. Само че Тери будеше респект, а Морая не успяваше.

Може би бе време за промяна.

— На мен ли говорите?

— Да, сладурано, ела надам. — Той се потупа по едното бедро. — Можеш да седнеш ето тук. Ще ти покажа за какво ще си говорим.

Колегите му избухнаха в смях.

Тя прибра телефона си, обърна се и тръгна към тях. Работниците задюдюкаха, когато тя застана пред огромния грубиян.

— Знаеш ли, че жените никак не обичат някой да се гъбарка с тях — обърна се тя спокойно към него. — Нито да чува подобни думи по свой адрес.

— Готина си — отвърна оня, зяпайки в деколтето й. — Какво има, скъпа? Да не те изплаших?

— Да ме изплашиш? Едва ли. — Морая забеляза количката до капака на шахтата и си спомни един номер, който брат й Джеймс веднъж й показа. Тя се пресегна и стисна издутия му, потен бицепс. — Чакай да позная — ти си най-едрият, най-силният от групичката, нали така?

— Напълно вярно. — И той гордо напъна мускули под пръстите й. — Не се спирам по цяла нощ, сладурче. Цяла нощ.

— Да опитаме с двайсет метра? — тя посочи количката. — Обзалагам се, че аз мога да бутам пълна количка през улицата, но ти няма да успееш да я върнеш.

Той обви ръка около тънката й талия и тъжно поклати глава.

— О, скъпа, събуди се. Нещо се размечта.

— Може да е така, а може и да не е. — Тя накриви глава настрани и го погледна кокетно. — Знаеш ли какво — ако спечелиш, ще изляза на среща с теб.