Тропика на Рака

В дома на Таня гледам от балкона приготвеното угощение. Молдорф е там, седи до своя идол. Грее краката си на камината, с чудовищен изглед на признателност във воднистите си очи. Таня повтаря адажиото. Адажиото казва недвусмислено: повече никакви слова за любов! Отново съм до шадравана, наблюдавам костенурките, които пикаят зелено мляко. Силвестър наскоро се е върнал от Бродуей с изпълнено с любов сърце. Цяла нощ лежах на една пейка до алеята, а междувременно топла костенурча пикня ръсеше земното кълбо и надървени от фалически бяс коне препускаха като луди, без изобщо да докосват земята. Цяла нощ усещам аромата на люляк в тъмната стаичка, където тя разпуска косите си, люлякът, който ѝ купих, когато отиде да посрещне Силвестър. Той се върна и сърцето му е изпълнено с любов, каза Таня, а люлякът е в косата ѝ, в устата ѝ, натъпкан под мишниците ѝ. Стаята е пълна с любов, костенурча пикня и топъл люляк, а конете препускат като бесни. На сутринта мръсни зъби и нечиста пяна по стъклата; вратичката, която води към алеята, е заключена. Хората отиват на работа и кепенците звънтят като рицарски щитове. В книжарницата срещу фонтана е историята на езерото Чад, безмълвните гущери, разкошните оттенъци на гумигут[23]. Посланията, които ѝ изпращах, всички тия съчинения, написани с тъп молив, налудничави писма, надраскани с въгленчета, бележчици, надраскани по пейките, покривчици, тути-фрути — сега двамата ще ги препрочитат заедно, а един ден той ще ме похвали. Изтръсквайки пепелта от пурата си, ще подхвърли: „Ти наистина пишеш много добре. Май си сюрреалист, а?“ Сух пресеклив глас, зъби пълни с пърхот, соло за слънчев сплит, „и“ като изкуфял.