Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Подобно на аргументите на западните им колеги70, доводите на съветските учени за това колко бързо ядрената енергия може да стане конкурентна на конвенционалното производство на електричество с ниската си цена, били спекулативни и обагрени от добро желание за „толкова евтино електричество, че няма да е необходимо да се отчита“xxiii71. Но за разлика от бустерите на ядреното бъдеще в САЩ, съветските граждани не можели да разчитат на финансиране, уговорено при разговори на голф игрищата на богатите или на предприемачески инвестиции от свободния пазар. Икономиката не била на тяхна страна: капиталовите разходи за построяване на ядрен реактор били колосални, а СССР бил богат на изкопаеми горива, особено в недрата на далечните сибирски степи, където непрекъснато се откривали газови и нефтени находища.
Въпреки това огромната територия на страната и лошата ѝ инфраструктура благоприятствала развитието на ядрената енергия.72 Учените изтъквали аргумента, че сибирските находища се намират на хиляди километри от местата, където били най-необходими, а именно в западните части на СССР, защото там била съсредоточена промишлеността, както и по-голямата част от населението. Пренасянето на суровини или електричество на такива разстояния било скъпо и неефективно. В същото време заради най-големите конкуренти на ядрените централи – водноелектрическите – трябвало да се наводняват огромни площи ценна селскостопанска земя. Макар и скъпи за построяване, ядрените централи не увреждали околната среда и до голяма степен не зависели от природните ресурси. Можело да се разположат близо до големи градове, които се нуждаят от тях, а при мащабно строителство имали капацитет за производство на огромни количества електричество.
Очевидно Госплан повярвал на обещанията на Курчатов и отпуснал средства за две прототипни централи.xxiv73 Едната била с реактор с вода под налягане, подобен на реакторите, които вече ставали стандартни в САЩ, а другата – водо-графитен канален реактор, една подобрена версия на „Атом Мирний-1“. Но както и на Запад, строителните разходи бързо хвръкнали нагоре и специалистите от Госплан започнали да подозират, че учените са ги подвели.74 Те орязали плановете и наредили да се спре работата по централата с реактор с вода под налягане. Мечтата на Курчатов за атомното бъдеще постепенно рухвала. Той настоятелно молел да се възстановят средствата, като писал на шефа на Госплан, че централите са от решаващо значение за бъдещето на съветския атом. Но молбите му останали без последствие. През 1960 г. Курчатов починал, без да види съживяването на мечтите си.
Междувременно Министерството на средното машиностроене завършило нов проект, скрит в секретния ядрен обект в Западен Сибир и известен под името „Комбайн-816“ или „Томск-7“.75 ЕИ-2 или „Иван Втори“ бил голям военен водо-графитен реактор с икономични качества.76 Предшественикът му, „Иван Първи“, бил един прост модел, построен единствено за производството на плутоний за ядрени бойни глави. ЕИ-2 можел да изпълнява две задачи едновременно. Правел плутоний за оръжия и произвеждал 100 мегавата остатъчно електричество. Две години след смъртта на Курчатов работата по гражданската ядрена програма, която вече изоставала в надпреварата със САЩ, най-после била възстановена, като с предимство се ползвали реакторите на разумни цени с ниски експлоатационни разходи.77 Бил настъпил моментът, когато яките реактори „Иван Втори“ вече били готови да понесат атомното знаме на СССР и да изместят сложните експериментални устройства на гражданската ядрена програма на Игор Курчатов.
По-малко от година след като Игор Курчатов представил своя имперски проект за атомен СССР пред партийния конгрес в Москва, Елизабет II, една млада кралица с едри зъби, тържествено се появила пред ядрената централа „Колдър Хол“ на северозападното крайбрежие на Англия.78 Тя дръпнала един лост с ръцете си, пъхнати в елегантни ръкавици, и видяла как стрелата на един огромен електромер започнала да се върти, отчитайки първото протичане на атомно електричество в електрозахранващата мрежа на Великобритания от един от реакторите на централата с газово охлаждане. Било обявено, че е влязла в експлоатация първата ядрена централа за граждански цели в света и е изгряла зората на нова индустриална революция с триумф за онези, които били запазили вярата си в мирната сила на атома, докато други се страхували, че той ще донесе само разрушение на света. „За тях – казал един филмов репортер – този ден е паметна победа!“