Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Ама вие аврорка ли сте? — ахна възхитен Хари.
След като завършеше «Хогуортс», мечтаеше само за едно — да стане аврор, ловец на Черни магьосници.
— Да — потвърди гордо-гордо Тонкс. — И Кингзли е аврор, но е по-старши от мен. Завършила съм преди, има-няма, година. За малко да ме скъсат на изпита по укриване и проследяване. Много непохватна съм, ще знаеш, чу ли как, след като пристигнахме долу, счупих една чиния?
— Човек може ли да се изучи за метаморфмаг? — попита Хари и се изправи, като съвсем му изхвърча от главата, че е дошъл да си прибира багажа.
Тонкс прихна.
— Обзалагам се, че от време на време ти се иска да поприкриеш тоя белег, нали?
Очите й бяха намерили мълниевидния белег върху челото на момчето.
— Иска ми се — смотолеви Хари и се извърна.
Много мразеше да се вторачват в белега му.
— Е, няма да ти е никак лесно, така да знаеш — натърти жената. — Метаморфмагове се срещат наистина много рядко и дарбата им е вродена, а не придобита. За да се преобразят, повечето магьосници трябва да прибягват до магическа пръчка или отвари. Я да побързаме, Хари, трябва да ти стегнем багажа — подкани гузно жената и огледа бъркотията по пода.
— А, да — рече Хари и грабна още няколко книги.
— Не изглупявай, нека аз, ще стане по-бързо: опаковай! — викна Тонкс и описа с магическата пръчка широка дъга над пода.
Книги, дрехи, телескоп и везни политнаха във въздуха и се понесоха като вихрушка към куфара.
— Е, не е много подредено — отбеляза жената, след като се надвеси над него и надзърна към камарата вещи, наблъскани как да е вътре. — Майка ми има дарбата да сгъва и да реди всичко идеално, знае дори как да накара чорапите да се събират сами по чифтове, но така и не проумявам как го прави: замахва… и готово!
Тонкс също замахна с пръчката. Един от чорапите на Хари направи жалък опит да се сгъне и тупна навръх разбърканата купчинка.
— Карай, няма да се престараваме — подвикна Тонкс и тресна капака на куфара, — ако не друго, то поне всичко е вътре. Няма да е зле да почистим малко и това тук. — Тя насочи пръчката към кафеза на Хедуиг. — Очисти! — Няколко перца и курешки изчезнаха като дим. — Е, сега вече е малко по-добре… никаква ме няма в тия къщни заклинания. Е, всичко ли взе? Котелът? Метлата? Бреее! «Светкавица»!
Очите й се разшириха при вида на метлата в дясната ръка на Хари. Тя беше неговата гордост и радост, подарък от Сириус… модел, който отговаряше на всички международни изисквания.
— А аз си летя на «Комета двеста и шейсет» — подметна завистливо магьосницата. — Така… пръчката още ли е в джинсите ти? Дупето ти цяло ли е? Е, да тръгваме. Локомотор куфар!
Куфарът на Хари се извиси на няколко сантиметра във въздуха. Хванала пръчката, сякаш дирижира, Тонкс направи така, че той да се понесе из стаята и да излезе пред тях през вратата. Магьосницата държеше в лявата ръка кафеза на совата и Хари, стиснал метлата, заслиза след нея по стълбите.
В кухнята Муди бе наместил отново окото си, което след почистването се въртеше толкова бързо, че на Хари чак му се зави свят. Кингзли Шакълболт и Стърджис Подмор оглеждаха микровълновата печка, а Хестия Джоунс се превиваше от смях при вида на белачката за картофи, на която се бе натъкнала, докато ровичкаше из чекмеджетата. Лупин залепяше писмото, адресирано до семейство Дърсли.
— Браво на вас! — възкликна той, когато при тях влязоха Тонкс и Хари. — Струва ми се, че ни остава около минута. Дали да не излезем в градината — да сме готови? Написах, Хари, писмо на леля ти и вуйчо ти, да не се притесняват…
— Няма да се притесняват — увери го момчето.
— Че си в безопасност…
— Това само ще ги разстрои.
— И че ще те видят догодина през лятото.
— Налага ли се?
Лупин се усмихна, но не отговори.
— Ела насам, момче — повика го свъсен Муди с магическата пръчка. — Трябва да те хамелеонизирам.
— Да ми направите какво? — притесни се Хари.
— Хамелеонизираща магия — поясни мъжът и вдигна пръчката. — Лупин каза, че си имал мантия невидимка, но докато летим, тя надали ще се закрепи, с това ще се прикриеш по-добре. Ето така…
Той го тупна с пръчката по темето и Хари усети нещо странно, все едно Муди бе чукнал в главата му яйце — от мястото, където се бе опряла магическата пръчка, по тялото му сякаш рукнаха студени вадички.
— Бива си те, Лудоокия! — ахна възхитена Тонкс, вторачена в корема на Хари.