Енергията на живота

Започнаха да се появяват много книги как да се лекуват болестите. И днес съществува наука — медицина. Казва се, че тя постоянно се усъвършенства. Но заедно с това то можеш да наблюдаваш, че се увеличава количеството на болните хора.

Тогава какво усъвършенства медицинската наука? Изводът говори сам по себе си — тя усъвършенства болестите.

Виждам, че този извод ти се струва странен. Но помисли сам, защо толкова животни в природните си условия не боледуват, а човекът, смятащ се за високо развито същество, не може да се справи по никакъв начин със собствените си болести?

Вашата наука, призвана да лекува, за цялото време на своето съществуване така и нито веднъж не се е докоснала до първопричината на всички заболявания. Тя винаги е отделяла внимание на последствията. На болния разбира се са му нужни лекари. Но в не по-малка степен в условията на съвременното устройство на света на лекарите са им нужни болни хора…

Но и при жреците скоростта на мислене намалявала. Макар и в такава степен както при всички останали хора, но все пак намалявала. Това явление повече от всичко безпокояло жреците. Те отделяли все повече внимание на тайните на Божественото хранене и не можели да го разгадаят.

Един от жреците, комуто било поръчано да се занимава с науката за храненето изглежда е осмислил нещо и написал на стената на тайното подземие, в което никой освен няколко главни жреци не можел да влиза. Той написал: «Да се храним трябва, както дишаме.»

Написвайки последната буква от тази фраза, по-точно без да я допише докрай, старият жрец умрял. Той не успял да разшифрова значението на тази фраза на своя потомък-приемник и на никой от другите жреци.

Тайната на фразата «Да се храним е нужно, както дишаме» жреците усилено се опитвали да разгадаят през всички следващи хилядолетия. Те се бояли, че тя ще стане известна и на още някой, и тайната ще бъде разгадана преди тях.

Те я заличили, изсекли я от стените на своя храм. Но я предавали устно от поколение на поколение на своите последователи, надявайки се да бъде разгадана в бъдеще. Напразно.

С проблемите на храненето хилядолетия се занимавали работещите при управниците звездобройци, знахари и мъдреци. Не било по силите на никого обаче да ги разреши.

Ако на някой от мъдреците беше се удало да разбере как трябва да се храни човека, то управниците, смятащи се за най-силни на света биха престанали да боледуват, животът им би се удължил.

Ако някой от земните управници би знаел, какво му е необходимо да яде, той би могъл да стане управник единовластен на земята. Той би могъл да надмине скоростта на мисленето на жреците.

Но всички земни управници боледуват и умират. Животът им не е по-дълъг от този на обикновените хора. Макар че редом с тях са били най-добри знахари и мъдреци.

Деградацията на човешкото общество си продължава.

Анастасия сякаш между другото произнесе фразата: «Да се храним трябва както дишаме.» Ти я публикува в книгата. Ти я публикува в контекста на останалото и не й придаде значение.