Фантастична светлина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Захариева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастична светлина». Краткое содержание книги:
Но за нещастие това е Ринсуинд. Най-нескопосаният и страхлив магьосник за последен път е бил забелязан в момента на падането си от ръба на Диска…
— Каква удивителна панорама! — възкликна Двуцветко с блеснали очи.
— Ъ, ъ, какво ни държи във въздуха? — попита Ринсуинд.
— Убежището — отвърна Белафон, изстисквайки крайчеца на дрехата си.
— Аха — мъдро рече Ринсуинд.
— Лесно се задържат във въздуха — обясни друидът, като изправи палеца си и примижавайки, погледна по дължината на ръката си към далечна планина. — Трудното е приземяването.
— Човек не би си го помислил, нали? — запита Двуцветко.
— Именно убеждението крепи единството на вселената — рече Белафон. — Безсмислено е да се твърди, че това се прави по магия.
Ринсуинд случайно погледна надолу през изтънелите облаци и съзря снежен пейзаж на значително разстояние под тях. Знаеше, че се намира в присъствието на луд, но беше свикнал с това; ако вслушването в налудничавите му идеи означаваше, че няма да падне, целият беше слух.
Белафон седна и провеси крака от ръба на скалата.
— Виж какво, не се безпокой — каза. — Ако непрекъснато си мислиш, че тази скала не би трябвало да лети, може да те чуе и да се убеди, и ти да излезеш прав, нали така? Личи си, че не си в крак със съвременната философия.
— Така изглежда — малодушно се съгласи Ринсуинд.
Опитваше се да не мисли за скалите на земята. Опитваше се да мисли за скали, които се реят като лястовички във висините, изпитвайки простата радост от летенето, виейки се към небето в…
Ужасяващо добре осъзнаваше, че това никак не му се удава.
Друидите от Диска се гордееха с напредничавия си подход към откриването на загадките на Вселената. Разбира се, както всички друиди и те вярваха в абсолютното единство на всичко живо, в целебната сила на растенията, естествения ритъм на сезоните и изгарянето жив на всеки, който не се отнесе към всичко това с нужното уважение, но те също така бяха размишлявали дълго и дълбоко за самата основа на сътворението и бяха формулирали следната теория: Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.
Така слънцето и луната обикаляли Диска, защото били убедени, че не трябва да падат, но не отлитали, поради несигурност. Обаянието позволявало на дърветата да растат, а инатът ги държал изправени, и тъй нататък.
Някои други намекваха, че тази теория има недостатъци, но старшите друиди твърде многозначително обясняваха, че действително има място за една образована дискусия, за ожесточени и вълнуващи научни дебати, и общо взето това място е върху кладата при следващото слънцестоене.
— А, значи Вие сте астроном? — попита Двуцветко.
— О, не — отвърна Белафон, докато скалата леко заобиколи по контура на една планина. — Консултант съм по компютърен хардуеър.
— Какво е компютърен хардуеър?
— Ами, ето това е — рече друидът, потупвайки скалата с обутия си в сандал крак. — Във всеки случай част от такъв. Резервна част е. Аз я доставям. Имат проблеми с големите кръгове горе във Вихрените равнини. Поне така казват, де. Да можех, щях да надяна по една бронзова огърлица на всеки потребител, който не е чел упътването. — вдигна рамене.
— За какво по-точно служи, значи? — попита Ринсуинд. Само и само да не мисли за падане.
— Може да се използва да… да ти посочва какво време от годината е — обясни Белафон.
— Аха. Искаш да кажеш, ако е покрита със сняг, значи е зима ли?
— Да. Тоест не. Искам да кажа, да речем желаеш да узнаеш кога ще изгрее дадена звезда…
— Защо? — запита Двуцветко, показвайки любезна заинтересованост.
— Ами, може да искате да знаете кога да си посадите реколтата — каза Белафон, като започваше да се поти леко, — или пък може би…
— Ще ви услужа с моя алманах, ако искате. — каза Двуцветко.
— Алманах?
— Това е книга, която ти казва кой ден сме. — уморено обясни Ринсуинд. — Точно каквото ви трябва за посевите.
Белафон се наежи.
— Книга? — повтори. — Такава, от хартия?
— Да.
— На мене пък това никак не ми звучи убедително — злобно заяви друидът. — Как може една книга да знае какъв ден сме? Хартията не може да брои.
Отправи се с тежка стъпка към предната част на скалата, от което тя заплашително се наклони. Ринсуинд с мъка преглътна и направи знак на Двуцветко да се приближи.
— Чувал ли си за културологичен шок? — просъска.
— Какво е това?
— Това, което се получава, когато хората цели петстотин години се опитват да накарат да заработи както трябва един кръг от камъни и изведнъж се появи някой с малко книжле със страница за всеки ден и словоохотливи изреченийца от рода на „Сега е времето да посадите бакла“ или „Рано пиле, рано пее, най-добре мъртвец се смее“. А знаеш ли кое е най-важното във връзка с културологичния шок, което — Ринсуинд спря да си поеме дъх и замърда безгласно устни, опитвайки се да си спомни докъде бе стигнал с изречението, — не трябва да се забравя? — завърши.