Окончателната диагноза
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Окончателната диагноза». Краткое содержание книги:
Естествено, подобни случаи никога не ставаха обществено достояние. Всички, които имаха нещо общо с медицината, съзнаваха, че много по-уместно е да се запази професионалната тайна. Но в добрите болници това означаваше край за кариерата на провинилия се лекар. Тук, в „Три общини“, доктор О’Донъл се ограничаваше с един сериозен разговор насаме с виновника, след което той оставаше под зорко наблюдение за доста продължителен период. Самата Люси не беше стигала до подобно положение, но беше чувала, че главният хирург бил доста груб при тези разговори на четири очи.
Междувременно Гил Бартлет отново започна да описва случая:
— Пациентът ми беше изпратен от доктор Симбалист. — Люси познаваше този интернист на свободна практика. Самата тя често беше приемала негови пациенти.
— Повикаха ме по телефона — продължи Бартлет. — Симбалист допускаше наличието на перфорирана язва. И действително описаните от него симптоми навеждаха на подобно заключение. По това време пациентът вече беше в линейката на път за болницата. Обадих се на дежурния и го предупредих да има готовност за спешна операция. — Бартлет за миг погледна в бележника си и продължи:
— Самият аз прегледах пациента след около половин час. Имаше остри болки в горната част на корема и беше в шоково състояние. Кръвното му налягане беше седемдесет на четиридесет, целият беше посивял и облян в студена пот. Наредих кръвопреливане за борба с шока и морфин за успокоение на болките. Коремът му беше твърд, на места с меки области.
— Направи ли снимка на гръдния кош? — запита Бил Руфъс.
— Не. Прецених, че пациентът е твърде зле, за да бъде разкарван до рентгена. Потвърдих първоначалната диагноза — спукана язва, и незабавно пристъпих към операция.
— И никакви съмнения. Така ли, докторе? — обади се Джо Пирсън, който до този момент ровеше книжата пред себе си. Сега се беше изправил и гледаше Бартлет право в очите.
Хирургът за момент се поколеба и Люси разбра, че нещо не е в ред. Сигурно диагнозата е била погрешна и сега Джо Пирсън го чака да падне в капана. После се сети, че това, което знае Пирсън, се знае и от Бартлет. Изненадата бе изключена, тъй като Гил положително е присъствувал на аутопсията, както правят повечето от съзнателните хирурзи.
След кратка пауза Бартлет учтиво отвърна:
— Всеки има съмнение при спешните случаи, доктор Пирсън Тогава реших, че всички симптоми оправдават проучвателната оперативна намеса. Извърших я и установих, че няма наличие на перфорирана язва. Изпратих пациента в реанимацията и позвъних на доктор Тоинби с молба за консултация. Но още преди да пристигне, пациентът почина.
Гил Бартлет затвори бележника си и очите му бавно обходиха масата Значи, погрешна диагноза Гил вероятно страдаше, но добре се прикриваше зад спокойния глас и сдържано поведение. На базата на документираните дотук симптоми щеше да му бъде изключително трудно да защити решението си за оперативна намеса.
— Доктор Пирсън, имате думата за патологоанатомичното заключение. — Люси почувствува, че О’Донъл знае какво ще последва. Всъщност така и трябваше да бъде — всички шефове на отделения получаваха копия от засягащите ги аутопсионни заключения.
Пирсън разрови купчината документи пред себе си и измъкна необходимия му формуляр. Прониза с поглед седналите Около масата лекари и започна:
— Както правилно заключи доктор Бартлет, не е имало никаква перфорация Практически коремът е бил в напълно нормално състояние. — Спря, за да подсили драматичния ефект, и натъртено добави: — Това, което многоуважаемият доктор Бартлет е търсил, се намираше в гръдния кош и се нарича начален стадий на пневмония. Без съмнение острата болка в горната част на корема е била плеврална болка!
Значи, ето какво било! Люси за миг си припомни симптомите. Да, почти идентични и за двете заболявания.
— Кой друг ще се изкаже? — подкани О’Донъл.
Мълчание. Грешката беше налице и повечето от присъствуващите добре съзнаваха, че едва ли биха я избегнали, ако бяха на мястото на Бартлет.
После се обади Бил Руфъс:
— Бих казал, че според така описаните симптоми оперативната намеса би могла да се оправдае…
Сякаш само това и чака, Пирсън саркастично проточи: