Осем ловки демона
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Осем ловки демона». Краткое содержание книги:
— Нима някой крадец би могъл да устои! — възкликна той.
Аз погледнах в сандъка.
— Глина?
— Много специална глина — отговори кукловодът. — Добиват я от коритото на една река недалеч от Кантон. Смесва се с благовония и след това от нея се правят ухаещи фигурки на жертвени животни. Опитвам се безуспешно да си купя, защото е идеална за моделиране на кукли, преди да ги направя в окончателния им вид.
Видях със страхопочитание как ловките му пръсти откъснаха парче глина и започнаха да го мачкат. Появи се чудесно засмяно лице на жена, а после, само с едно докосване, то се превърна в лице на плачещ старец.
— Нямам нужда от големи количества, но като изсъхне тази глина става чуплива и се налага да идвам дотук по няколко пъти на година, за да крада още — обясни Йен Ших спокойно, след което взе една топка глина, уви я внимателно в парче пергамент и я завърза за кръста си под туниката.
— Ще проверя дали не мога да ти издействам официално разрешение — каза Господарят Ли и сменни темата. — Хайде да покажем на Вол релефите. Един наш приятел има интересна хипотеза относно това чии изображения са те, макар и да не е наясно с какво точно са се занимавали първообразите.
Иен Ших отново ни поведе с факлата си и, да си кажа честно, отново бях разочарован. Прочутият фриз се намираше в един страничен коридор, който се стесняваше и завършваше с дупка, която гледаше към езерото. В началото не видях нищо. Едва когато Господарят Ли ме накара да приближа факлата към стената, успях да различа фигурите, при това с мъка.
Представляваха осем мъже с качулки, очевидно изпълняващи някакъв ритуал. Камъкът беше почти напълно изгладен и не се виждаха никакви подробности. Всеки от шаманите, ако наистина бяха такива, изглежда държеше в ръце някакъв предмет, но от него не беше останала и следа. Според мен не беше ясно какво правят — можеше да садят ориз на нивата или да празнуват сватба. Няколкото останали символа отгоре, които Господарят Ли определи като изображения на птици, също не ми говореха нищо.
— Жалко, че не са се запазили по-ясни сведения — каза той със съжаление. — Би трябвало да има и други изображения на тези осем шамана, но доколкото ми е известно, такива досега не са открити.
Дадох си сметка, че Йен Ших стои неподвижно и гледа втренчено Господаря Ли. Разбрах, че преценява различни възможности, след което взе решение.
— Не ви казах пълната истина — каза той. Дойдох на острова, за да открадна още нещо. Струва ми се, че ще ви заинтригува.
Последвахме кукловода навън. Той тръгна наляво и започна да се изкачва по тясна лъкатушеща пътека, която водеше към върха на скалата и към астрономическите инструменти, използвани някога, за да се потвърждават предсказанията за слънчевите и лунните затъмнения в годишния имперски календар.
— Невероятно разсипничество — каза Йен Ших и посочи лъщящата на слънцето метална, основа, върху която бяха поставени инструментите. — Това е сплав от висококачествен бронз и „драконово сухожилие“, тоест, малко мед, два пъти повече антимон и много калай. Струва цяло състояние, а ми трябва много, за да правя почти невидимите нишки за куклите си. За щастие, тук има предостатъчно материал. Би ми стигнал за няколко столетия.
До металната платформа имаше камък и когато Йен Ших го вдигна, отдолу зейна дълбока дупка, достатъчно широка, за да се промушиш. Йен Ших се спусна с факлата, която още носеше, след това се изкачи, като я остави долу, за да осветява малката кухина.
— Няма място за двама, но ми се струва, че ще намерите моята малка мина за доста интересна — каза той тайнствено.
Първи влезе Господарят Ли и чух остро възклицание. След това повиши щастливо глас:
— Йен Ших, всичко, което имам, е твое!
След още няколко минути ме накара да го изтегля навън, а после се спуснах и аз. Факлата беше закрепена в една пукнатина и осветяваше ярко кухината. Най-напред видях какво представлява „мината“ на кукловода. Работниците бяха изливали метала с невиждано разточителство и по пода, имаше големи изстинали локви от него. Йен Ших внимателно беше къртил от краищата им. Проследих с поглед накъде беше текъл металът и на стената видях каменен перваз.
— Да стана каменна маймуна! — извиках аз и чух как Господарят Ли се смее.
Защото това не беше само мина, но и картинна галерия. „Осем. Намерих всичките осем“ — беше написал Ма Туан Лин, преди чудовището да прогори гърба му. Видях изваяните преди три хиляди години в камъка осем шамана с качулки, но тук подробностите не бяха изтрити от времето. В ръцете си държаха осем клетки — точно като тази, която бяхме скрили под сламениците си.