Огнена стихия
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Панова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Огнена стихия». Краткое содержание книги:
— Подай ми брендито, Брет — нареди тя. Брет стана неохотно. Едва откъсна очи от красивото момиче. Пол Лангдън изникна до него и той се отправи към другия край на стаята. Скоро след това Сторм и Пол напуснаха соарето, без да се връщат в салона.
4
Слънчевата светлина проникваше през кретонените пердета в стаята на Сторм и скоро я събуди. Заедно с това в главата й се пробуди споменът за фиаското снощи. Прииска й се да умре от унижение. Даже сега, в леглото, лицето й пламна. О, боже. Как беше могла да припадне?
Никога, никога вече няма да нося корсет, закле се тя, обръщайки се по корем и зарови лице във възглавницата. Какво ли си бяха помислили всички? Какво ли си беше помислил Брет? Но в крайна сметка всичко беше станало по негова вина! Беше загубила дъха си, докато се бореше с него. Проклет да бъде, че пак се намеси в живота й. Що за арогантно конте, помисли си тя с яд, седнал да раздава акъл наляво-надясно, вместо да си гледа работата.
Нямаше смисъл да продължава да се излежава. Сторм умираше от желание да препусне с Демон през плажа, докато не оставеше Сан Франциско и всичките му обитатели далеч, далеч зад себе си. Но се беше успала и не искаше скучната, безмълвна компания на Барт; ужасяваше я и мисълта да язди заедно с някой от вчерашното парти. Но докога можеше да се крие така?
Обу бричовете си от еленова кожа. По дяволите всички изящни дрешки! Те не й подхождаха, това беше повече от ясно. Сплете косата си и слезе на долния етаж, без да обръща внимание на мълчаливото неодобрение на иконома Барт и прислужницата. Поне храната беше нещо, което още й доставяше удоволствие. Изяде три яйца, една малка пържола, пресен хляб и пържени картофи и като капак на всичко това — парче пъпеш. Почувства се приятно натъпкана.
— Госпожа Фърлейн е тук, госпожице — обяви Барт от вратата.
— О, няма нужда от тези формалности — извика Марси, подминавайки го забързано. Изгледа учудено облеклото на Сторм, но се усмихна и я целуна по бузата.
— Добро утро, мила. Добре ли спа? Като я гледаше, на Сторм й се приплака.
— Не съвсем — промърмори тя. Марси седна до нея и положи длан върху нейната.
— Как се чувстваш?
— Добре — поне физически. Сапфирено-сините очи срещнаха небесносините.
— Един малък припадък нищо не означава. Нито си първата жена, която припада, нито ще си последната.
Сторм усети изпълващата очите й влага.
— Не искам да виждам вече когото и да било от тези хора. Никога вече!
— Сторм…
— Не. Всички те знаят, че аз съм само… само едно селско теле. Настъпих онзи човек два пъти, докато танцувахме, почти се стоварих по лице и половината зала го видя, а и как ненавиждам тези обувки! След това пък трябваше и да припадна! И то дори не по своя вина! А заради онзи Д’Аршан!
Марси вдигна вежда.
— Сторм, вчера ти беше красива и всеки мъж там си го помисли. Рандолф е омагьосан от теб, както и, мисля, още половин дузина ергени. Ако не си добра танцьорка, можеш просто да вземеш няколко урока. А аз лично въобще не съм те видяла да се подхлъзваш… е, това се смята за много женствено.
Сторм направи гримаса.
— Аз обаче не съм женствена. Яздя и стрелям, и ловувам, и плувам по-добре от повечето мъже — така казва татко. Висока и силна съм, а краката ми са твърде големи. Ръцете ми са червени и покрити с белези, и захабени, а във всички онези красиви рокли се чувствам като урод. Бих искала да си ида у дома. — Тя преглътна гневно и една сълза потече от окото й.
— Много си женствена, Сторм, и много красива, и аз бих искала да можеше да се видиш през очите на другите. Височината ти е великолепна, ти си една от най-грациозните жени, които съм виждала. Просто имаш нужда да се успокоиш и може би да свикнеш да носиш рокли и обувки.
— Всичко това е толкова глупаво — каза Сторм и подсмръкна. — След шест месеца се връщам вкъщи. Знаеш ли какво правя аз вкъщи, Марси? Работя в ранчото с момчетата. Ходя на лов с братята и баща си. Мога да опека на шиш най-хубавото месо, което можеш да си представиш. Ако бричовете ми се скъсат, зашивам си ги сама с парче лико. — Сторм сложи лакти на масата и опря брадичка на дланите си.
— А какво правиш, ако паднеш от коня, Сторм? — попита нежно Марси.
Сторм вдигна очи.
— Ами качвам се обратно, разбира се.
Марси само я погледна. Сторм осъзна значението на това, което току-що беше казала. Намръщи се.
— Искам да накарам семейството си да се гордее с мен, наистина — каза страстно тя. — Само че е… толкова трудно!
— Ще те заведа на обяд, Сторм. Ела. Ще ти помогна да се преоблечеш.