Кукловодът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кукловодът». Краткое содержание книги:
За да се справи с купищата следствени материали, предоставени от обвинението, той наема дъщерята на руски емигранти Катрина Мазорски, която прилича на пънкарка, но се оказва отлична юристка и незаменима помощничка.
В процеса на търсене на доказателства, които да спасят клиента им от смъртното наказание, двамата попадат на невероятен заговор, в който генерал Морисън е само неволна пионка. Следите минават през коридорите на властта в Белия дом и заседателните зали на Кремъл, за да ги отведат до човека, насочвал и управлявал световната политика в продължение на десетилетия — Кукловода.
— Добре де, поисках го, защото е наглец. Първокласен наглец. В моето положение точно такъв човек ми трябва. Истинско копеле.
— А също и защото си разбира от работата? — Тя започна да върти ръка във въздуха, сякаш изтегляше думите от устата му. — Защото си бил с него в Ливан и знаеш, че не приема „не“ за отговор? И защото знаеш, че е печен, изобретателен и умен, нали?
Усмихвах се и кимах. Такъв бях аз, нямаше грешка. Без съмнение това момиче ме разбираше напълно.
— Изразяваш се малко силно — каза Морисън.
— Къде точно?
— Добре де — съгласи се той неохотно. — Бях чел за няколко от делата му. Знам, че е добър адвокат.
— А ти? — Тя ме посочи със същата ръка. — Дали случайно не устройваш състезание по мъжественост?
Сега беше ред на Морисън да се усмихне, а аз да кажа:
— Естествено, че не.
— Еди Голдън направо ще се влюби във вас двамата. — Тя се обърна към Морисън. — Това е жребецът, когото са избрали за прокурор по твоето дело. Почакай да го видиш. Девет души от армията очакват изпълнението на смъртното си наказание, а той е направил резервациите на четирима от тях. Вече си записан в календара му под номер пет.
Сетих се, че тази информация е дошла от Имелда. Катрина се обърна към мен:
— А има и шестмесечна преднина пред теб. Да не споменаваме за всичките хора, които работят за него. Така че престанете с тия глупости.
Еха! Двамата с Морисън се спогледахме. Никой не каза нищо. Най-сетне аз го попитах:
— И така, имаше ли някакви признаци, че те подозират?
— Добър въпрос, майоре — отвърна той. — Не. За пръв път разбрах за цялата работа в деня, в който ме арестуваха в Москва.
— Никакви признаци, никой нищо не е намекнал?
— Нито веднъж.
— Къде беше зачислен през осемдесет и осма?
Той вдигна очи към тавана.
— Това беше годината, преди да се оженя… значи във Вашингтон.
— С какво се занимаваше там?
— Работех в ЦРУ.
— Това не е ли малко необичайно място за армейски офицер?
— И да, и не. Всяка година армията избира няколко офицери, които да работят в други разузнавателни агенции. Смята се за много апетитна кариера, така че избират само елитни кадри — не можа да се въздържи да не добави той.
Наистина ли трябваше да търпя това?
— И къде работеше в ЦРУ? — осведомих се учтиво.
— В съветския отдел.
Вече бях прегледал досието му, така че знаех, че е бил офицер в този отдел, армията го е изпратила на езиково училище в Калифорния, след това в Харвард, където да вземе магистърска степен по руски, а накрая в Руския център в Гармиш, Германия. Предполагах, че Морисън се е справял добре с учението, тъй като армията по принцип крие неуспелите си кадри, вместо да ги прехвърля в други правителствени агенции.
— Имаше ли достъп до информация, която би представлявала интерес за Съветите? — попитах.
— Всичко минаваше през мен.
— Какво значи „всичко“? — попита Катрина.
— Военни оценки; това, което бихте нарекли шпионски доклади; най-важните сателитни снимки и електронно прехванати разговори. Ако поисках нещо, го получавах.
— Този материал контролираше ли се? — попитах.
— Имаше предпазни мерки. Получаваш материалите с отпечатан контролен номер, така че трябва да пазиш оригиналите. Фотокопирните машини в офиса също имаха блокировка. Но ако вкараш вътре фотоапарат и снимаш, никой няма да разбере.
— Както е правил Еймс?
— Точно така.
— Имаше ли лични контакти с руснаците? — попита Катрина.
— Тогава не. От време на време получавах покани за коктейли в съветското посолство, но винаги докладвах за тези контакти.
Наведох се напред.
— А ходеше ли на тези коктейли?
— Шегуваш ли се? Нали знаех защо ме канят.
— Защо?
— За да проверят дали съм уязвим.
Не казах нищо, така че той обясни:
— Първо се опитват да установят социален контакт с набелязания човек. Омагьосват те. Проверяват дали си разочарован от политиката, дали имаш нужда от пари, или се поддаваш на ласкателства, или на сексуални предложения. Пробват и ако проработи, играта започва. Ако не стане, просто канят някой друг на следващия прием.
— Познаваше ли някакви руснаци лично? — попита Катрина.
— Няколко. Работата на Мери беше много по-близо до тях от моята. Но това се предаваше и на мен.
— Защо? — попитах. — С какво се занимаваше тя?
Той спря и се облегна назад.
— Чакай малко, Дръмънд. Не искам да я забърквам.
Дълбоко си поех въздух и мило казах:
— Аз също, генерале. Но вашият брак не е обикновен. Има всякакви пресечни точки, които трябва да проверим.
Той помисли малко.