Странстващият магьосник
- Автор: Сташеф (Сташефф) Кристофер Зухер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евгения Чолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странстващият магьосник». Краткое содержание книги:
„Тактично от нейна страна — помисли си Джиани. — Би било твърде смущаващо за него да му помага да си обуе панталоните.“ Той се опита да свие вцепенените си крака, за да може да ги пъхне в черните крачоли, после погледна надолу, заинтригуван от модела им. Усещаше ги много по-удобни от неговите собствени тесни панталони, но, от друга страна, не очертаваха краката, които бе се стремил да направи съвършени чрез усилени упражнения.
Джиани погледна нагоре и видя, че Медалия имаше повече проблеми с Гар. Ризата прилепваше плътно към тялото му. Гръдните му мускули изглеждаха дори по-големи, отколкото бяха, а ръкавите в горната част бяха опънати по шевовете. Те бяха твърде къси, но Медалия се справи с положението като ги нави малко, сякаш бяха скъсени нарочно. Ризата не му стигаше и до пояса, но циганката обви с широк колан горната част от корема му. Джиани не беше сигурен, че харесва начина, по който ръцете й грижливо увиваха плата около изпъкналите мускули на Гар. Панталоните бяха много къси, но тя каза:
— Ще трябва да ти намеря едни високи ботуши за езда.
Медалия пак отиде до фургона и се върна с ботушите.
— Ето такива имам.
Гар ги нахлузи, а девойката се изправи и ги изгледа критично, после отбеляза:
— Достатъчно високи са. Ще ти свършат работа, за да стигнеш до вкъщи, ако кондотиерите не те забележат. Но за всеки случай ще бъде по-добре да стоиш някъде, където никой не може да те види. И ще бъде по-добре да пътувате с кола, отколкото да ходите пеша. Мога да ви закарам с каруцата.
Кръвта започна да пулсира в главата на Джиани само при мисълта за такова пътуване, макар да разбираше, че поканата е безлична. Той овладя емоциите си и каза:
— Много си любезна, наистина. При всички случаи ще се радваме да пътуваме с теб.
— Елате тогава. — Медалия му помогна да се изправи.
Джиани изпъшка от болка и усети, че краката му се подкосяват, но рамото на Медалия бе опора и той закуцука с нея към покритата с чергило каруца.
— Бавно, бавно — напевно говореше тя. — Съвсем скоро ще стигнем.
И наистина жълтите дъски вече бяха точно пред него. После тя положи ръката му върху ритлата и рече:
— Дръж се здраво, докато доведа приятеля ти, защото си мисля, че шест слаби ръце ще се справят по-добре от две силни, за да те вдигнем. — Тя се върна за Гар.
Но високият човек вече се беше изправил на крака и стоеше подпрян на някакъв прът, чийто край изглеждаше пречупен. Джиани осъзна, че гигантът бе счупил пика, а собственикът й бе отнесъл острието със себе си, защото стоманата беше ценна.
Медалия взе ръката на Гар и я преметна през рамото си. Джиани бе изненадан от ревността, която усети. Гар я последва, но Джиани можа да види, че той не се облягаше на рамото й, а само се държеше, за да следва посоката.
Медалия го остави в края на фургона, после се върна, за да заведе там и Джиани, на когото помогна да се качи и да седне на една тапицирана пейка. После отиде при Гар.
Джиани се огледа удивен. Досега той никога не бе попадал в цигански фургон и не очакваше там да е толкова чисто, спретнато и приветливо. Стените бяха боядисани в цвят слонова кост и по тях имаше стилизирани шарки на цветя. Под всеки от прозорците имаше стилизирана пейка, покрита с плат. Предните прозорци бяха направени от дъна на бутилки, споени после заедно. Те оцветяваха светлината в жълто, зелено и кафяво. От двете страни на левия прозорец бяха разположени един срещу друг два стола — те изглеждаха като заковани, както и всичко друго в тази каруца, което не висеше, от тавана. Между столовете имаше сгъваема масичка, прибрана до стената. В задната част на стаята имаше печка от гледжосани тухли, която сякаш пазеше входа. На стените висяха картини в рамки — едната представляваше градска сцена, другата — хижа в гората, третата изобразяваше семейство на стари селяни, седнали до огнището. Възможно ли беше тази млада циганка да иска да живее в къща, така, както други девойки искаха да пътуват — чудеше се Джиани.
Гар успя да мине наведен през вратата, без да събори нещо, но се наложи да мине с едното рамо напред, за да не събори комина. Като се справи с това, той се отпусна на пейката срещу Джиани, затвори очи и задиша тежко. Джиани се учуди, като откри, че силата на гиганта все пак има предел.
— Почивайте — посъветва ги Медалия и сложи мяха с вода до ръката на Джиани. — Пейките имат облегалки за ръцете. Подпрете се на тях, защото фургонът малко се клати. — И тя излезе през малката вратичка отпред, за да подвикне на магаретата, шумолейки с пъстроцветната си дреха. Колата потегли и Джиани откри, че дръжките на пейката бяха наистина полезни.