Прозрение

Взе тенджерката, изми я и внимателно я избърса. След това я остави в средата на масата, за да може Анджела веднага да я забележи, когато дойде пак.

След това взе раницата си и бавно тръгна по стълбите.

Вече бе излязъл на улицата, когато чу, че някой го вика. Беше Анджела, която тичаше след него. Спря се и я изчака.

— Идвам с теб, Кемп.

— Не знаеш за какво говориш. Животът ще е труден. Чужди земи и чужди хора. Нямаме и пари.

— Имаме. Имаме цели петдесет долара. Същите, които се опитах да ти дам на заем. Други нямам и знам, че няма да ни стигнат за дълго. Все пак, разполагаме поне с тях.

— Ти не търсиш никакъв извънземен.

— Търся. И аз търся извънземен. Струва ми се, че всичките ние търсим твоя извънземен.

Той протегна ръка и грубо я придърпа. Притисна я към себе си.

— Благодаря ти, Анджела — каза.

Хванати за ръцете, се отправиха към космодрума в очакване на кораб, който да ги отведе към звездите.