Корабът на чумата
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Серия: Oregon Files #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Корабът на чумата». Краткое содержание книги:
Хуан не се поколеба. Линк или Еди бяха обезвредили човека от горната платформа, където бяха заели позиция, и Кабрило знаеше, че зашеметеният техник също бе в обсега на пушките със заглушител. Той се завъртя на пети и се втурна след третия. Увеличаваше скоростта си при всяка крачка, тласкан от упоритост и страх да не допусне провал. Часовоят хлътна в тъмната военноморска база и ако не беше светлобежовата му униформа, Кабрило щеше да го изгуби от поглед. Само след осем стъпки бе смалил дистанцията до минимум, а след още три се хвърли върху иранеца. Сграбчи го за коленете и го тръшна на земята в хватка, с която би се възгордял всеки професионален ръгбист. Двамата паднаха на твърдия асфалт. Хуан бе защитен от тялото на войника, но врагът му нямаше този късмет. Главата му се шибна в земята с ужасяващ трясък, а грубият асфалт раздра лицето му до мускулите.
Кабрило се огледа бързо. Наблизо имаше два тъмни склада, а в далечината видя четириетажна офис сграда с няколко осветени прозореца. Очевидно никой не го беше забелязал. Той закопча пластмасови белезници на китките на войника, метна го през рамо и се втурна обратно към укритието за подводници.
Когато затвори вратата зад себе си, видя, че Еди бе завързал техника и бе сложил лепенка на устата му. Влачеше го към отдалечения ъгъл на вестибюла, където вече бе скрил двамата упоени часовои. Хуан метна товара си до тях.
— Това ми скъси живота с няколко минути — задъхано каза той.
— Видя ли те някой? — попита Сенг.
— Ако чуеш вой на аларма, ще получиш отговор. Имаше ли проблеми с останалите?
— Единият посегна към оръжието си. Линк спря кръвотечението му и ако стигне до болница до час-два, ще оживее. Носехме маски, а аз крещях на китайски, както планирахме. Ако тези момчета са наясно с оръжията, ще познаят, че нашите са китайска изработка.
— Да и това заедно с чешките амуниции, които използваме, ще ги озадачи сериозно.
Макс Хенли се приближи към тях усмихнат.
— Винаги трябва да усложняваш нещата, а?
— Хайде, Макс, ако не увеличим риска, няма да получим огромните суми, на които всички сме свикнали.
— Готов съм да ти отстъпя част от моя дял следващия път.
— Имаше ли проблеми с твоя човек?
— Ще спи кротко до утре. А сега, ако нямаш нищо против, хайде да намерим проклетите торпеда.
В първата от двете огромни зали под издигнатата платформа намериха складирани руски торпеда „ТЕСТ 71“, абсолютно същите като онези на „Орегон“. Във втората, след като Линк простреля ключалката, откриха най-новото и смъртоносно оръжие на иранците. Залата беше пълна с работни маси, диагностични компютри и всякакви видове електронно оборудване. По средата се виждаха две покрити с чаршафи форми, които приличаха на трупове в морга. Макс се приближи до едната и отметна чаршафа. На пръв поглед торпедото, настанено на механична вагонетка, изглеждаше като „ТЕСТ 71“, само дето нямаше перка. Той огледа осемметровата подводна ракета, най-вече интересно оформения й нос. Точно тази характеристика създаваше въздушен мехур около торпедото и му позволяваше да фучи през водата без никакво триене.
— Какво мислиш? — попита Хуан, като пристъпи към Макс.
— Същата е като снимките на руския „Сквал“ — отговори инженерът. — При тези неща функцията зависи от формата, което означава, че само няколко проекта биха могли да произведат подобен ефект. Да, това тук е идентично с руските рибки.
— Значи руснаците помагат на иранците?
— Без съмнение — потвърди Макс и се изправи. — Окончателното доказателство е в проекта на ракетния мотор, но определено ги пипнахме.
— Добре, чудесно. Еди ще ти помогне да съберете всичко, което можете.
Сенг вече стоеше до компютърния терминал и закачаше пиратски драйв, който щеше да източи всичко от системата. Линк преглеждаше дневници и папки в търсене на нещо важно. Кабрило се обърна към Франклин Линкълн.
— Готов ли си, великане?
— Да.
Макс сложи ръка на лакътя на Хуан, който се канеше да излезе от стаята.
— Едно или две?
Хуан огледа двете торпеда.
— Така и така сме били път. Да вземем и двете.
— Знаеш, че вероятно са заредени, нали?
Кабрило се ухили.
— Значи ще ги вземем внимателно.
Докато Линк претърсваше горната платформа за механизма, който отваряше главните външни врати, Хуан се качи по стълбата, завинтена към едната стена, и тръгна към контролната кабина на крана. Запознат с всички видове кранове след прекараните в морето години, той включи машината и я подкара към предната част на дока. Внезапно го осени пъклена идея и спусна огромната кука. Тежка почти тон и движеща се достатъчно бързо, за да има размах, куката бе насочена към горната платформа на най-новата иранска подводница „Кило“.