Неустоима сила
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неустоима сила». Краткое содержание книги:
Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили.
Затвори телефона и погледна тъжно жена си. Проваляха не само вечерта, но и уикенда му, а вероятно и цялата седмица.
— По-добре пусни новините. Някакви ненормалници се опитали да взривят Емпайър стейт билдинг в четири часа, точно когато всички все още са в офисите си, а и е пълно с туристи. Убити са близо сто души, над хиляда са ранени. Изпращат ни някъде между двеста и триста ранени в тежко състояние. Останалите с по-леки наранявания разпределят между болниците в целия град. Имам седемдесет и пет легла в травматологичното отделение, а в коридорите са прибрани над сто души заедно с хората от „Бърза помощ“, други сто ще пристигнат през следващия един час. Обаждат се на медицинския персонал от Лонг Айланд и Ню Джързи, Уикендът ни отиде по дяволите. Съжалявам, скъпа.
Той имаше вид на човек, чийто най-добър приятел е умрял, всъщност бяха загинали най-добрите приятели на много хора, съпрузи, съпруги и деца. Приличаше на случая с „Титаник“. Мередит включи телевизора, докато той се обличаше, всички канали предаваха за трагичния инцидент. От едната страна на сградата се бе образувала огромна дупка, виждаше се, че цялото здание е обвито в дим, проблясваха огнените езици от бушуващия пожар, причинен от експлозията на бомбата, и това създаваше впечатлението за вулкан, който ще изригне всеки момент.
Двамата се загледаха за миг, после камерите се обърнаха по посока на воя на линейките и пожарните, които се задаваха по улицата, все още извеждаха хората от сградата, някои от тях се бяха промъквали надолу по стълбите в дима и тъмнината, облени в кръв и ранени, а после показаха смразяващи кадри на трупове, покрити с брезент. Те илюстрираха по ужасяващ начин на какво бе способна човешката раса понякога.
— Как е възможно някой да стори подобно нещо? — попита Мередит с приглушен глас, докато Стив пристягаше връвта на работния си панталон и нахлузваше чехлите на краката си. Добре поне, че бе поспал два часа и отново се чувстваше бодър. Предстоеше му продължително натоварване и двамата го знаеха. — Мога ли да помогна с нещо, ако дойда с теб? — Тя ненавиждаше мисълта да остане вкъщи, напълно безполезна. А сърцето я болеше от видяното в телевизионните новини.
— Не мисля, скъпа. Доброволците обикновено не вършат никаква работа в подобна бъркотия. От общината ще ни дадат хора от гражданската отбрана, а Барби спомена, че ще ни изпратят медицински персонал от Националната гвардия от Ню Джързи. Ще ти се обадя веднага щом се освободя за миг.
След видяното по телевизията, тя знаеше, че това няма да е скоро.
След две минути вече бе излязъл, а тя седна на леглото и се загледа в телевизора с невярващ и ужасен взор как интервюират десетки от оцелелите. После превключи на друг канал, където картината бе още по-потискаща. Изобщо не можеше да си представи какво ще види Стив в болницата, особено след като щяха да изпращат при тях най-тежко ранените. Напомняше й за бомбения атентат в Оклахома през 1995 година, но бе по-лошо.
А през следващите двайсет и четири часа Стивън изобщо не се обади. Тя остана в апартамента, страхуваше се да не пропусне обаждането му, ако се освободи за миг и й позвъни, но очевидно той нямаше възможност. Мередит отново прегледа материалите си за пътуването, тъй като нямаше какво друго да прави.
Стив й се обади чак в събота, в полунощ. Бяха минали трийсет и един часа, след като бе излязъл от апартамента. Каза й, че откакто е дошъл на работа, дори не е сядал, не е спал и не е ял друго, освен чипс и понички. Бяха изгубили петдесет и двама от близо триста тежко ранени пациенти, изпратени при тях, а другите все още бяха в тежко състояние. Сред тях имаше и деца, и неизбежната група туристи.
— Добре ли си? — попита го тя с безпокойство в гласа.
— Добре съм, скъпа. С това си изкарвам прехраната. Би трябвало да стана дерматолог, ако искам отпуск и почивни дни в края на седмицата. Съжалявам само, че не прекарах този уикенд с теб, преди да заминеш. Ала такъв бе професионалният им живот и те не си правеха илюзии. Мередит отдавна бе приела този факт. — Не мисля, че ще се прибера, преди да си заминала в тона му прозвуча извинение.
— Не се тревожи за това. Ще се видим следващия уикенд.
— Вероятно ще съм тук дотогава. Ще ти се обадя по-късно. Сега трябва да вървя.