Есенен любовник
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Есенен любовник». Краткое содержание книги:
Хънтър Максуел е преживял жестокостите на отхвърлените от закона и на невярната си съпруга. Никоя жена не може да спечели доверието му, докато не накара бандитите, разбили семейството му, да си платят за стореното.
Пени се усмихна, после се разсмя тихо, без напълно да повярва в обяснението на Елиса. Усмивката на Пени беше като самата жена — щедра и топла, даряваща светлина дори на най-тъмните кътчета от живота.
Елиса погледна през рамо към другата жена и на лицето й също се появи усмивка.
— Всеки път, когато те видя да се усмихваш, разбирам защо майка ми те е взела от улиците на Сейнт Луис и те е отвела със себе си на запад. Била си само на девет години и вече си се усмихвала като дядо Коледа, казваше мама. Трябва да се усмихваш по-често, Пени.
— Страхувам се, че напоследък няма много причини за смях. Не е като едно време.
— И на мен ми липсва мама — въздъхна Елиса. — А също и татко, макар и не толкова много. Той винаги беше някъде на път да търси злато. Спомням си, че Бил ме учеше да яздя и да стрелям, да ловя и да се грижа за добитъка.
Изражението на лицето на Пени стана още по-нещастно. Тя също бе научила много чудни неща от Бил. Като малко момиче направо боготвореше земята, по която той стъпваше. Все още таеше в себе си това чувство.
— Може би трябва да се вдигнем двете, да хванем бил и да го доведем тук — предложи Елиса. — Хънтър забрани всяка употреба на алкохол в Ладър Ес. След няколко дни въздържание ще имаме пак стария Бил. Той никога не е пил толкова много.
Единственият отговор на Пени беше една тъжна усмивка. Погледна към твърдоглавата девойка, която й беше като сестра. Елиса напомняше на Пени така силно за една също така упорита жена, която бе спасила едно деветгодишно дете от улиците на жестокия град и го бе отвела със себе си на запад към един по-добър живот.
И наистина, след известно време животът беше станал по-добър.
— Трябваше да продадеш ранчото на Бил, когато той ти предложи — додаде Пени.
— Защо?
— Можеше да се върнеш в Англия и да си живееш съвсем добре.
— Мразя Англия.
— А какво ще кажеш за Ню Йорк или Лос Анджелис, или пък Сан Франциско?
— Градовете не ме интересуват особено. Небето там има цвета на въглищен дим, а улиците миришат на помийна яма.
Пени почти свирепо набучи на вилицата изпържения бекон и го извади от тигана. После наряза още парчета, размахвайки големия нож така, сякаш колеше змии.
Елиса я наблюдаваше отстрани, чудейки се какво ли я бе разстроило.
— Какво ще кажеш за Бил? — изведнъж додаде Пени. — Не ти е безразлична съдбата му, нали?
— Знаеш, че е така.
— Тогава му продай Ладър Ес! Може би притежаването на истинско ранчо ще го накара да пие по-малко. И, може би, ако не вижда русата ти коса и хубавите ти очи, ще успее да забрави миналото.
— За какво говориш? Кое е това минало, което толкова много безпокои Бил?
Беконът зацвърча яростно в мига, в който докосна нагорещения тиган. Пени промърмори нещо под носа си, уви престилката си около тежката желязна дръжка и премести тигана в по-студена част на печката.
— Освен това — продължи Пени, игнорирайки въпроса й, — ти приличаш на майка си не само по външния си вид. Не ти е мястото тук. Мястото ти е в някой замък, където всички чакат само да направиш някой жест.
Елиса изгледа Пени недоумяващо, после се разсмя с пълно гърло.
— Кой ти даде тази идея?
— Бил го спомена.
— Мислех, че Бил ме познава по-добре.
— Не и когато носиш коприна. Приличаш толкова много на майка си, че на човек… направо му се къса сърцето.
— Глупости — натъртено рече Елиса. — Виждала съм портрети на мама. Виждала съм и себе си в огледалото. Човек трябва да е мъртвопиян, за да каже, че си приличаме.
В момента, в който думите излязоха от устата й, Елиса съжали, че ги е казала. Пени беше по-загрижена дори от нея за пристрастието на Бил към чашката.
— По дяволите! — изруга Елиса. — Защо мъжете са толкова глупави?
Външната врата, водеща към кухнята се затвори тихо.
— Мен ли имаш предвид? — попита Хънтър.
Елиса ахна сепнато и се завъртя към него.
— Не са ли те учили да чукаш на вратата? — сопна му се тя.
— Почуках, но никой не ми обърна внимание. Бяхте прекалено заети да обсъждате прегрешенията на мъжете.
Хънтър изглеждаше поразително мъжествен в уютната кухня на ранчото, под златистата светлина на фенера и сред апетитните миризми. Раменете му бяха толкова широки, че опираха леко в касата на вратата. Беше толкова висок, че трябваше да се наведе, за да мине под трегера, при все че държеше в ръка шапката си. Косата му беше чиста, гъста и черна като безлунна нощ.
Сивите му като оръжейна стомана очи се плъзнаха по дрехите на Елиса с поглед, който говореше, че знае, че се е облякла в тази рокля заради него. Погледът му напомни на Елиса за онзи изгарящ момент, в който беше по-близо до Хънтър, отколкото изобщо бе доближавала мъж в живота си.