Лоцманът

Гласът на лоцмана обаче не секваше — равномерен, спокоен и едновременно тъй силен и ясен, че го чуваха всички. А моряците, подчинявайки се на неговите заповеди, въпреки бурята с такава лекота обръщаха рейте, като че ли те бяха детски играчки. Когато корабът, легнал на фордевинд,20 най-после преодоля застоя, предните му платна затрептяха, реите на задните мачти се изравниха, а кормилото бе завъртяно в желаната посока, за да посрещне опасността както от подветрената, така и от наветрената страна. Великолепната фрегата, подчинявайки се на ръката, която я управляваше, отново направи грациозен завой по вятъра и тъй като платната й бяха обърнати, както трябва, се измъкна от заобикалящите я опасни плитчини със същата скорост и плавност, с която се бе приближила до тях.

Моряците следяха със затаен дъх тази изкусна маневра, но нямаше време да дават израз на възхищението си. Непознатият все тъй здраво стискаше рупора и гласът му се въземаше над воя на вятъра всеки път, когато благоразумието или опитът изискваха някаква промяна в управлението на кораба. Още един час се води страшна борба за спасение, тъй като с всяка стъпка фарватерът ставаше все по-лъкатушен, а плитчините все по-плътно обграждаха моряците от всички страни. Лотът беше непрекъснато в действие, а зоркият поглед на лоцмана като че ли проникваше през тъмнината с острота, превъзхождаща човешките възможности. Всички на кораба чувствуваха, че ги ръководи човек, който познава основно мореплаването, и колкото повече се възвръщаше самоувереността, толкова повече растеше усърдието им. Много пъти фрегатата като, че ли се понасяше сляпо към покритите с морска пяна плитчини, където ги чакаше бърза и сигурна гибел, но всеки път звънкият глас на непознатия ги предупреждаваше за опасността и ги подтикваше да изпълнят дълга си. Корабът беше предаден изцяло във властта му и в ония тревожни минути, когато порейки вълните, хвърляше пръски чак над огромните реи, всички се вслушваха жадно в думите на лоцмана, който с невероятното си спокойствие и ненадминато умение бе съумял при такива критични обстоятелства да покори напълно екипажа. Фрегатата тъкмо бе почнала да набира скорост, след като бе променила посоката с помощта на един от деликатните завои, които често й се бе налагало да прави, когато лоцманът за пръв път заговори на капитана, който все още продължаваше да следи работата на измервача при лота, тъй важна в тоя момент.

— Настъпва решителният миг — каза той. Ако фрегатата се държи добре, спасени сме. В противен случай всичките ни усилия ще отидат напразно.

Старият моряк, към когото бе отправено това зловещо предупреждение, се отдръпна от лота и като повика първия си лейтенант, помоли лоцмана да изясни думите си.

— Виждате ли оная светлина на южния нос? — попита лоцманът. Лесно ще я намерите по звездата, която е близо до нея и по това, че от време на време вълните я скриват. А сега погледнете възвишението малко по на север, дето е като сянка на хоризонта — това е хълм, разположен далеч от брега. Ако се движим така, че застанем в створа21 на светлината с хълма, ще бъде добре. Иначе неминуемо ще се разбием на парчета.