Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Освен това често се смята, че животните притежават качества или свойства, които биха могли да са полезни за човека и хомеопатичната или имитативната магия се стреми по различни начини да предаде тези качества на човешки същества. Така някои бечуани носят за талисман кожа от пор — това животно е много подвижно и покрай него много трудно ще ги убият. Други носят за същата цел определено насекомо, с откъснати крака, но живо. Пак бечуански бойци вплитат козина от безрог вол в своята коса и пришиват жабешка кожа на наметалото си, защото жабата е хлъзгава, а волът, като няма рога, много трудно се хваща, та и човекът, снабден с тези талисмани, вярва, че също като вола и жабата трудно ще го хванат. И за южноафриканския боец, преплел в къдравите си черни коси снопчета козина на плъх, изглежда очевидно, че има същите шансове да избегне копието на врага, каквито има пъргавият плъх, който ловко се спасява от хвърлените по него предмети; затова когато в тези райони се очаква война, започва голямо търсене на козина от плъх. Една от древните индийски книги препоръчва когато се принася жертва за победа, пръстта, от която е направен олтарът, да се вземе от място, където се е търкалял глиган, защото в тази земя ще се е предала силата на глигана. Ако свирите на еднострунна лютня и пръстите ви са несръчни, трябва да наловите дългокраки, плоски паяци, да ги изгорите, а после да си намажете пръстите с праха им; това ще ги направи гъвкави и пъргави като краката на паяка — така поне мислят галело. За да си върне избягал роб, арабинът очертава на земята магически кръг, забива гвоздей в средата и за него връзва с конец бръмбар, като внимава полът на бръмбара да отговаря на пола на беглеца. Бръмбарът ще пълзи в кръг, ще навива конеца около гвоздея, непрекъснато ще го скъсява и след всяка обиколка ще се приближава към центъра. Така по силата на хомеопатичната магия избягалият роб ще бъде теглен обратно към своя господар.
Сред западните племена в Британска Нова Гвинея, когато убие змия, човек я изгаря и преди да отиде в гората, намазва краката си с нейната пепел — така поне няколко дни змия няма да го ухапе. Ако южнословенец има намерение да краде на пазара, само трябва да изгори сляпо коте, а после да хвърли щипка от праха му по човека, с когото се пазари — после може да вземе от сергията каквото си ще и собственикът няма нищичко да разбере, защото е станал сляп като умрялата котка, с чийто прах са го посипали. Крадецът би могъл дори смело да попита: „Платих ли за това?“, а заблуденият продавач ще отвърне: „Но разбира се!“ Също толкова просто и резултатно е средството, възприето от аборигените в Централна Австралия, което помага, когато някой реши да си пуска брада. Той набожда с изострена кост кожата на брадичката си, а после я трие внимателно с магическа пръчка или камък, който има вид на плъх с много дълги мустаци. Подобието на тези предмети с плъха придава на пръчката или камъка качествата на неговите мустаци, а оттам те лесно се предават на брадичката и скоро тя се украсява с богата растителност. Древните гърци смятали, че ако човек яде месо от славей, това ще му попречи да спи, защото славеят будува нощем; ако има замъглено зрение и намаже с жлъчка от орел очите си, това ще им придаде орлов поглед, а гарвановите яйца възстановяват на посребрените коси гарвановочерния им цвят. Само че човекът, който прилага гореспоменатото средство за прикриване на пораженията на времето, трябва много да внимава — докато маже достопочтените си къдри, устата му да бъде пълна със зехтин, иначе не само косата, но и зъбите му щели да се оцветят в гарвановочерно и колкото и да ги мие и трие, няма да успее да ги направи отново бели. Изглежда, това средство за възстановяване цвета на косата било прекалено силно и прилагането му можело да доведе до нежелателни последици.