Положи я сред лилиите

— Той е долен главорез — отвърна Майк, хвърли поглед на чашата и продължи още няколко мига да я търка. — Работи в санаториума на Салзър. Беше дребен комарджия, преди да се хване при него. През 1938 го бяха осъдили на пет години за кражба с взлом. Сега се предполага, че е влезнал в правия път, но аз лично се съмнявам.

— Какво върши в санаториума на Салзър?

Майк вдигна рамене.

— Какво ли не: мие колите, малко градинарство, такива неща.

— Важно е, Майк. Ако е Дуон, над него виси обвинение в убийство.

Майк присви устни, сякаш се готвеше да подсвирне.

— Е, звучи напълно в неговия стил. Способен е на такова нещо.

Отново го описах — внимателно, с всички подробности.

— Да — отвърна Майк. — Съвсем на него прилича. Никога не съм го виждал без пура, а носът и дясното му ухо са сплескани. Той трябва да е.

Усетих леко вълнение.

— Е, благодаря ти, Майк.

Върнах се при двамата, които ме наблюдаваха от другия край на помещението.

— Майк разпозна Големия мъж — съобщих им. — Казва се Бени Дуон и представете си — работи за Салзър.

— Не е ли страхотно как успяваш да откриваш такива неща — ухили се Кермън. — Та какво ще правим?

— Ще съобщиме на Мифлин — отвърнах. — Нали ще почакате за секунда? Отивам да му се обадя.

От Главното управление на полицията ме уведомиха, че Мифлин се е прибрал вкъщи. Намерих домашния му номер в телефонния указател и го набрах. След известна пауза чух гласа му, който звучеше сънливо и уморено.

— Обажда се Малой — рекох. — Съжалявам, че те събудих, Тим, но съм напълно сигурен, че мога да ти посоча човека, който уби Юдора Дру.

— Можеш? — гласът му зазвуча по-бодро. — Казвай, това е страхотно. Кой е?

— Бени Дуон. Искаш ли да чуеш още нещо, Тим — той работи за Салзър. Ако отидеш веднага в санаториума, вероятно ще можеш да го спипаш.

Настъпи дълго, тежко мълчание. Чаках и се подсмихвах, като си представях изражението му.

— Салзър? — рече той накрая. Гласът му звучеше така, сякаш устата му бе пълна с горещи картофи.

— Точно така — приятелчето на Брандън.

— Сигурен ли си?

— Да. Както и да е, аз ще го идентифицирам, същото ще направи и Пола. Ще се радваме да го направим.

— Ще го направите ли? — в гласа му се прокрадваха колебание и вътрешна борба.

— Разбира се. Естествено. Салзър може да се ядоса, но освен на Брандън, на кого му пука за Салзър.

— О, по дяволите — измърмори с отвращение Мифлин. — Ще трябва да говоря с Брандън. Не ми се ще да си създавам подобни неприятности.

— Хайде, върви да говориш с него. И непременно му кажи, че не съм пропуснал да се обадя и на нощния дежурен редактор в „Хералд“, за да му разкажа тая история. Не би ми се искало да изтървете Дуон, само защото на Брандън не му се ще да огорчава приятелчето си.

— Не го прави — извика Мифлин. — Слушай, Вик, недей, за Бога, да намесваш и пресата. Това е нещо, което Брандън не би понесъл.

— Жалко, защото точно това смятам да направя. Кажи му го и тръгвайте да преследвате Дуон, ако на искате пресата да преследва вас. До скоро, Тим — и докато той продължаваше да вие, аз затворих телефона.