Златотърсачи
- Автор: Кервуд Джеймс Оливер
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Николаев
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Златотърсачи». Краткое содержание книги:
— Не всички индианци са тъй честни — възрази Род. — Мнозина от ония, които слизат от юг, са крадливи.
Той бе изговорил това, без да размисли, и веднага се разкая за думите си. Мукоки не бе очарован от чутото. А и Уаби, метис по рождение, не се почувства поласкан. Очите му светнаха почти гневно:
— Именно белите, тъй наречените цивилизовани люде, ги развалиха. Лошият пример в Уайлд дойде от тях. Заселят ли се бели на север, те вземат качествата на индианците. Индианците пък прихващат пороците на белите. Великият север пречиства всичко, до което се допре. Въздухът му е кристален и почтен. То се знае, има и изключения. Но в голямото си мнозинство индианците са изключително добродетелни. Мукоки, например, никога не би и докоснал чужда кожа, дори ако е премръзнал и трябва да се стопли. Някой по-прост индианец би я взел, но в замяна би оставил пушката си.
— Трябва да ми простите — Род протегна едната си ръка на Уаби, а другата на Мукоки. — Аз издрънках една глупост. Нали съм новак, изглежда е още рано да ме приемете за свой човек.
— Е, това е пък втората глупост. Ти си наш приятел! — развесели се Уаби.
След като се навечеряха край огъня, Уаби каза на Родрик:
— Да са ти простени думите, които каза преди малко. Ако Мукоки има настроение, може да ти разкаже още една от поетичните легенди, която обяснява защо нортландските индианци са почтени. Впрочем и за мен не е зле да се поразприказвам.
— Слушам!
— Едно време в земята на Мукоковите прадеди, разположена надлъж по река Макоки, приток на Албани, живеело много крадливо племе. Хората му непрекъснато се крадели един друг и се боели от засадите на съседите си. Боеве и убийства ставали при тях всекидневно. Главатар на племето бил най-върлият крадец, но нали бил пазител на закона, не го хващало никакво наказание.
Главатарят обичал да граби чуждото, ала никак не обичал да ограбват самия него. Не позволявал никому да залага капани. Веднъж един от племето заложил до неговия и това страшно много разгневило главатаря. Решил да накаже злосторника, та се скрил и зачакал. Докато чакал в засада, един заек се омотал в примката. Главатарят се завтекъл с прът в ръка да убие дългоушкото и да го прибере за себе си. В тоя момент му се сторило, че облак минал пред очите му. Когато облакът се разнесъл, що да види — нямало го заекът, а на неговото място стояло най-хубавото човешко създание, което някога се е раждало. Разбрал, че това бил Великият дух и паднал на колене.
Тогава чул да се разнася гръмовит глас, който сякаш идел от далечните планини. И му казал гласът, че реките и планините на червенокожите завинаги ще останат непристъпни за него, защото в райските ловни пространства няма място за крадци. Гласът продължил: „Иди и възвести на твоя народ, че от днес нататък всички трябва да живеят като братя, да слагат капаните си един до друг, без да се дебнат, и така ще избягнат вечното наказание, което виси над главите им.“
Главатарят предал тия думи на народа си и оттогава вече няма крадци. А понеже Великият дух бил взел образа на заек, занапред заекът щял да бъде свещено същество и за крезите, и за шипеауните. Щом падне сняг, хората от тия племена нагласяват капаните си като най-доброжелателни съседи и дори на ум не им идва да се крадат.
— Тая всеобща честност, драги ми Уаби, е толкова хубава, че да не повярваш в нея! — изкоментира легендата Род.
— Не се съмнявай нито за миг в правдивостта на легендата. По цялата ширина, простираща се чак до безплодните земи, където се въди мускусният бик, не ще се намери на сто индианци един, който да отмъкне капана на някого от братята си или да открадне хваналия се дивеч. Закон в Нортланд е всеки да ползва реда си за капани, да има своя „ход“, както се казва, и който му го отнеме, се смята за безчестник. Никой не нарушава общоприетото правило за разстояние между капаните. Нито прережда. Законът на Великия дух е по-силен от човешкия закон. Ти сам се убеди в това миналата зима. По време на нашия лов унгасите правеха всичко, за да ни пипнат и да ни избият, но нито веднъж не ограбиха капаните ни.
— Признавам се за победен — вдигна ръце Род. — Нортланд наистина е нещо необикновено и колкото повече навлизам в него, толкова по-добре го опознавам. И за да има човек прекрасните качества на твоето племе, във вените му би трябвало да тече индианска кръв.