Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
С устройството в ръка той хукна към вратата на апартамента и оттам по коридора навън. Все така по чорапи затича по застлания с килим коридор. Направи бърз анализ наум, сравнявайки местоположението на северния изход спрямо неговото местоположение на този етаж. Можеше само да се Надява, че грешката е малка.
Осем врати по-нататък той спря и отново извади ключа на охраната. Плъзна го през електронната ключалка и бутна вратата веднага щом се появи зелената светлинка.
— Охрана! — извика той и влетя в стаята.
Възрастна жена, същата, която беше забелязал и по-рано, седеше на един стол и четеше вестника. Метна го във въздуха и стисна халата на гърлото си.
— Was ist los? — попита тя на немски.
Той мина покрай нея на път към прозореца, като я успокои, също на немски, че всичко е наред.
Отвори прозореца. Отново само колкото да провре глава. Погледна надолу.
Линкълнът беше там. Задната врата на седана се затвори с трясък. Изтрещяха изстрели. Куршуми обсипаха странично колата, докато гумите й пищяха и пушеха, но тя беше бронирана, американско производство.
Пейнтър се облегна назад и измъкна устройството с форма на футболна топка през прозореца. Натисна бутона за активиране и хвърли гранатата право надолу с цялата сила в рамото си, надявайки се пасът му да се окаже точен.
Колелетата на линкълна спряха да пищят, когато гумите захапаха пътя. Пейнтър отправи молитва към предците си. Обхватът на електромагнитния импулс беше само двайсет метра. Затаи дъх. Каква беше онази стара поговорка? „Поти“ върши работа само при конски подкови и ръчни гранати.
Най-после чу приглушеното „пуф“ от взрива. Дали е би достатъчно близо?
Отново промуши глава навън.
Линкълнът стигна до близкия ъгъл на сградата, но вместо да завие, изглежда изгуби управление и се блъсна челно в редица паркирани коли. Предницата му се качи върху багажника на един Фолксваген пасат и там си остана.
Пейнтър въздъхна.
Това им беше хубавото на електромагнитните импулси не подбираха какви компютърни системи да изпържат. Дори онези, които управляваха линкълни последен модел.
Долу униформен персонал от охраната се изля през изхода и бързо обгради обезвредената кола.
— Was ist lost? — повтори иззад гърба му германката. Той се обърна и тръгна бързо през стаята.
— Просто изхвърлих малко боклук.
Прекоси бързо коридора към фоайето с асансьорите. Прибра си обувките от блокираната кабинка и натисна бутона за приземния етаж.
Каскадата му беше сложила край на бягството на Занг, но със сигурност беше изтрила всичко от компютъра, който той носеше — изследователските данни бяха унищожени. Но не това беше главната грижа на Пейнтър.
Касандра!
Трябваше да я измъкне.
Веднага щом вратите се отвориха, той хукна през игралния етаж, където цареше пълен хаос. Стрелбата не беше останала незабелязана, макар че неколцина все още си стояха спокойно пред игралните автомати и натискаха копчетата с упорита решителност.
Насочи се към северния изход и мина през серия от блокади, като размахваше картата си и се тревожеше да не го забавят. Най-накрая забеляза шефа на охраната Джон Фентън и му извика. Той го преведе през разрушения от стрелбата изход. Натрошено стъкло хрущеше под краката им и миризма на барут се прокрадваше във въздуха.
— Не разбирам защо се блъсна колата — каза Фентън. — За наш късмет.
— Не беше само късмет — каза Пейнтър и му обясни за електромагнитния импулс и неговия двайсетметров обхват. — Някои от гостите ви ще имат проблем, когато се опитат да запалят колите си тази сутрин. А и на първите етажи може да има някой и друг изпържен телевизор.
Отвън местната охрана бе взела нещата в свои ръце. Освен това редица от сиви полицейски коли с включени светлини се приближавахме през паркинга към мястото на произшествието. Местната военна полиция.
Пейнтър огледа района. Бодигардовете на Занг бяха на колене с ръце на тила. Две тела лежаха на земята, униформени сака на охраната бяха метнати върху лицата им. И двете тела бяха на мъже. Пейнтър отиде при тях и дръпна едното сако. Друг от бодигардовете, половината му лице липсваше. Нямаше нужда да проверява другото тяло. Позна излъсканите кожени обувки на Занг.
— Застреля се — каза познат глас откъм групичката мъже от хотелската охрана. — Предпочете да умре.
Пейнтър се обърна и видя Касандра да пристъпва напред. Лицето и беше бледо, усмивката — срамежлива. Беше само по сутиен. Лявото и рамо беше превързано.