Дар от злато
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: verity ames/jonas quarrel #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росен Рашков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дар от злато». Краткое содержание книги:
Джонас се облегна на стената и погледна тези така познати му светлозеленикави очи.
— Емерсън Еймс?
— Същият — отговори мъжът и се надигна. — Я ми кажи, ти често ли си играеш с ножове?
— Не, само при нужда. Може да се порежеш, ако си играеш.
Нямаше никакво съмнение, че това е бащата на Верити. Джонас отвори брезентовата си торба и прибра ножа вътре.
— Извинявай за посрещането.
— Вината е изцяло моя — махна с ръка Емерсън. — Мислех, че няма никой, а не исках да будя Верити, за да ми отвори. Абе ти да не си любовник на дъщеря ми?
Джонас отново се облегна на стената.
— Не. Аз съм мияч на чинии.
Емерсън се намръщи.
— Пфу, по дяволите! Среща такъв готин и печен мъж като теб и вместо да се погрижи за себе си, назначава те за мияч. Господи, какво направих, че така ме наказваш с това момиче? Сигурно трябваше да я запиша в проклетото училище? — Еймс се огледа наоколо. — Предполагам, че си видял дъното на онази бутилка водка, която бях скрил в бюфета.
Джонас се ухили.
— Не, има още малко.
— Чудесно. Ще ми позволиш да пийна една глътка, за да си оправя нервите?
— Няма защо да питаш, все пак бутилката си е твоя.
— Да, фактите са такива. Ще ти налея и на теб. Струва ми се, че трябва да обсъдим някои неща.
— Да-а. Като това например, кой ще спи на пода.
Верити стоеше на прозореца в спалнята и се взираше в тъмнината. Не можеше да заспи, затова реши да не се измъчва повече. След около минута видя, че прозорецът на съседното бунгало светна. „Джонас също не може да заспи?“ Това още повече я обърка. „Дали съжалява за това, което ми каза, както и аз съжалявам, че бях груба с него.“ Премисляйки случилото се за пореден път, отново се убеди, че той е бил прав. Не й беше работа, а и нямаше право да го осъжда. Всеки човек бе свободен да използва таланта и уменията си, да живее живота си по свой собствен начин. „Има ли смисъл да му говоря, че се погубва, след като той дори не ми е благодарен за това?“ Джонас категорично й беше казал, че иска да бъде оставен на мира. Точно както и баща й я убеждаваше, че иска да пътува по света, докато може, и да издава евтини романи от типа на „Рейнджъри на самотната звезда“ и „Неприятности във форт «Силвър Крийк».“
Верити достатъчно добре познаваше баща си, за да знае, че той няма истинска идея как да живее и какво да прави. Ако се бе примирила още в началото, че Джонас е от същото тесто, щеше да си е спестила усилията.
Мислите й се върнаха към събитията от тази вечер. Една прекрасна вечер, прекарана в компанията на Кейтлин Евинджър. Имаше нещо изключително в нея, нещо, което не беше срещала в никоя друга жена. Кейтлин бе такава жена, от която можеш само да се възхищаваш. Силна, смела, трудолюбива и талантлива. Очевидно беше, че в момента тя не се бе обвързала с мъж. Но дори и да имаше обожатели, Евинджър не би се оставила да бъде оплетена в измамните мъжки мрежи. Просто би се изсмяла на мамещите им обещания и комплименти. Тя беше останала въпреки всичко, вярна на своите принципи и цели. До този момент Верити можеше да каже същото и за себе си.
И сега нямаше да позволи на един мияч, пък бил той и с докторска титла, да й попречи. Имаше обаче нещо прекалено привлекателно в този „мияч“.
Една сянка премина покрай прозореца в отсрещното бунгало. Джонас се бе запътил към кухнята. Верити се поколеба известно време, но идеята вече се бе оформила в главата й. Отвори гардероба и наметна вълненото си палто. Имаше сенки и фантоми в душата на Куоръл — знаеше това, още щом го видя на прага на ресторанта. Не биваше да го укорява. Той беше неин работник и си вършеше добре работата.
Няколко минути по-късно стоеше на прага пред бунгалото му. Студеният вятър откъм езерото развяваше полите на нощницата й. Вдигна ръка и почука настоятелно.
Вратата се отвори и Джонас застана пред нея с чаша в ръка. Двамата се гледаха известно време, без никой да каже нещо. После изражението му стана язвително, усмивката му се изкриви и той отпи демонстративно от някакво прозрачно питие.
— Поправи ме ако греша, но не си дошла, за да ме събориш на земята и да правиш луда, страстна любов с мен, нали?
Верити усети как добрите намерения, с които бе дошла, започват да се изпаряват. Поколеба се, но после просъска през зъби:
— Всъщност, дойдох да ти се извиня.
Джонас примигна невярващо насреща й.
— Я виж ти! Майтапиш ли се или аз сънувам? Изчакай само да включа касетофона. Искам да съм сигурен, че думите ти ще стигнат до следващите поколения. Ами че господарите никога не се извиняват на робите.