Нежен вихър
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежен вихър». Краткое содержание книги:
Лукас Холт трябва да се сдобие със съпруга — каквато и да е — иначе не би могъл да унищожи най-омразния си враг. Госпожицата от Изток е съвсем подходяща за целта. Но пламналата изпепеляваща страст усложнява плановете им.
Тънките летни дрехи, които бе донесла, бяха единственото разумно нещо дотук. Всичко останало можеше да се смята за пълен провал — особено прибързаното й решение да напусне дома си. Само като си помислеше за сигурността, от която така неразумно се лиши!
Шарис въздъхна и проследи как слънцето огря гигантския кактус в двора. Видя част от заграждението за добитъка и с изненада откри колко ниско е прозорецът. Всеки би могъл да мине край него и да я види изтегната в леглото.
Спусна пердетата, лицето й пламтеше. Съществуваше само един човек, за когото допускаше, че е надникнал. Бързо спусна пердетата и на другия прозорец и седна на леглото да се поуспокои. Всичко в стаята насочваше мислите й към Лукас: огромната кръгла вана, все още пълна с изстинала вода, подноса с чиниите. Погледът й попадна върху блузата, която с цената на толкова неудобства се постара да запази. Сега разкъсаната дреха лежеше в ъгъла, където я бе захвърлила в пристъп на ярост. Въпреки всичко се наложи да я скъса на гърба; не бе редно да го стори при оскъдния си гардероб, но как можеше да помоли него или Мак да й помогнат да се съблече? Сама с двама мъже — очевидно това бе неговата представа, че не е без надзор!
На бюрото лежеше писмото, което писа до късно снощи. Боже, какви неща бе натикала в багажа си, включително личните си бланки за писма, представяйки си кротко съществуване в някое непознато селце! Идеше й да се изсмее на глас. Нощници, ленени сутрешни роби, дневни рокли, костюм за разходка в комплект с ръкавиците, барета и подходящи обувки, официална вечерна рокля. Носеше повече тоалетни принадлежности, отколкото й бяха нужни — ветрила, украшения за коса, копринени чорапи, фусти и даже допълнителен корсаж. Беше натъпкала сандъка си, а се озова на диво място без подходящи дрехи. Наистина си заслужаваше да се изсмее, за да не заплаче.
Плачеше й се, но не го бе споделила със Стефани. Часове наред внимателно бе обмисляла всяка дума в писмото. Не желаеше да паникьоса сестра си или да я накара да изпита угризения. За изчезването на бижутата спомена само между другото, и то колкото да обясни как се е озовала в Аризона. Накратко описа Лукас Холт, като вложи цялото си великодушие. Същевременно се постара Стефани да разбере, че не е възможно да остане задълго далеч от дома. Трябваше да се измисли нещо друго и Стефани да го уреди.
Шарис се облече бавно, отлагайки колкото се може повече неизбежната среща с Лукас Холт. Чарли продължаваше да спи в празния леген, където се бе настанил през нощта. Беше предприел разузнавателно пътешествие през прозореца, после бе обиколил стаята, докато Шарис се приготвяше за лягане, и накрая се бе настанил в хладния порцеланов леген. Чудеше се дали ще свикне с горещината и козината му ще престане да се скубе. А дали самата тя щеше да се приспособи. Въздъхна и излезе от стаята.
С облекчение откри, че предното помещение — насили се да го нарече дневна — е празно, но почти веднага почувства, че е гладна. На масата не само нямаше никаква храна, но на печката липсваше дори чайник с кафе. Постави таблата с чиниите до мивката и си помисли дали да не потършува из килера. Допусна, че из тези места закусват рано и е пропуснала храненето.
Запъти се към задната врата, но тя се отвори, преди да я достигне, и Лукас застана на прага. Погледите им се срещнаха и за момент останаха загледани един в друг. После той огледа бежовата й рокля с бродирана предница, висока якичка и дълги ръкави, богато украсена с бели дантели. Две кафяви атлазени фльонги бяха прикрепени вместо копчета, а трета бе кацнала на якичката.
— Ще ходиш ли някъде?
Шарис се изненада.
— Не съм облечена за излизане — обясни тя, сякаш пред нея стоеше дете. — Това е обикновена сутрешна рокля.
— Мила моя — засмя се той, — ти си облечена по-официално отколкото, дамите в Нюком в неделя. Значи това не е рокля за излизане?
Тя се изпълни с възмущение.
— Съжалявам, но не разполагам с по-обикновена дреха, като се изключи костюмът за пътуване.
— Който пък е прекалено дебел — отбеляза Лукас и поклати глава. — Очевидно трябва да ти набавя малко нови дрехи.
Шарис се изчерви.
— Ще се оправя някак.
— Смяташ ли? И как ще вършиш къщната работа с тази рокля?
Къщна работа?
— Ще го сторя, ако… ако се налага — отвърна тя смело.
— Както решиш. — Не възнамеряваше да спори с нея. — Къде е закуската?
— Няма такава.
— Виждам — отвърна той търпеливо. — Е, кога възнамеряваш да започнеш с приготвянето й?
— Аз? — попита тя с недоумение. — Та аз не умея да готвя.