Загадката на Бермудския триъгълник

Военноморските сили не успели да открият доказателства в подкрепа на никоя от теориите.

С течение на годините се появили голям брой предполагаеми улики, но никоя не се оказала истинска. През 1919 г. майката на един от моряците от екипажа получила телеграма от Ню Йорк, в която пишело, че той е жив и здрав и че „Сайклопс“ се намира в германско пристанище. Близо до Галвистън намерили съобщение в бутилка, в което пишело, че „Сайклопс“ бил ударен от торпедо на 100 мили източно от Нюфъндлънд. Двата случая били разследвани и се оказало, че и двете съобщения са фалшиви.

През 1920 г. капитан-лейтенант Малън С. Тисдейл намерил доказателства в подкрепа на теорията, че корабът се е преобърнал. По време на едно плаване със „Сайклопс“ Тисдейл установил, че капаците на люковете на резервоарите в надводната част на кораба били оставени отворени. „Пробих си път до мостика и докладвах на капитана, че някой е отворил всички резервоари в надводната част. Той се изсмя на моята съвест-ност и каза, че те винаги стояли отворени в съгласие с указанията на корабостроителницата…“

Тисдейл смятал, че при последното плаване на „Сайклопс“ товарът може да се е разместил и да е допуснал морската вода да нахлуе в отворените резервоари, а това да е причинило преобръшането на кораба.

"Това би могло да стане за секунди и корабът би се оказал с дъното нагоре, преди някой да успее да го напусне… Ако всичко е било здраво закрепено заради вълните, не би имало много останки… Не би имало останки, както в случая на поражение от мина или торпедо. Не би имало време да се изпрати сигнал SOS. Не би имало време за нищо. Малкото хора, останали във водата, не биха могли да оцелеят сами дълго време. Дребните останки по повърхността биха се изгубили сред обширния океан, дълго преди спасителните съдове да започнат търсенията.13

Макар обяснението на капитан-лейтенант Тисдейл да е едно от най-често приеманите разрешения, много хора не са съгласни с него, като изтъкват два основни недостатъка в доводите му. Първо, той приема, че е имало големи вълни, а съобщенията са единодушни, че времето не е било лошо. Второ, обяснението му предполага капаците на люковете да са били отворени.

Капитан трети ранг И. И. Йейтс от военната корабостроителница в Норфък твърди, че Уърли, известен с шегите си, се е пошегувал с Тисдейл. „Когато капитан-лейтенант Тисдейл видял отворените капаци на надводните резервоари, «Сайклопс» е бил без товар и не е имало значение дали капаците са отворени или затворени. В същност в такова състояние надводните резервоари обикновено се държат пълни с вода (за баласт).14 Йейтс продължава с твърдението, че не е имало такива указания от корабостроителницата и че Уърли не би плавал с отворени капаци, когато корабът е натоварен. Теорията на капитан Зиърфос е, че «Сайклопс» е бил потопен от товара си. «Манганът… проявява склонност да уляга, като разяжда онова, което е под него… Мисля, че краят е настъпил внезапно, когато дъното е изпаднало.»“15